Никой не се присъедини към горчивия му смях.
— Внимавайте! — извика Оон-Ми. — Хвърлят скални късове!
Нечии ръце повалиха Иризис на земята. Разнесе се звучен удар, последван от вик на болка. Някой полетя надолу. Сблъсъците на тялото с острия склон долитаха дълго.
— Кой…? — уплашено рече тя.
— Ярл — отвърна Флид. — Беше добър човек. Не поглеждай натам, Зойл.
Последва звук от трошене на кости и шумно хранене. Големи късове месо биваха поглъщани лакомо.
— Клетият — каза Оон-Ми.
— Поне бе умрял преди това — мрачно отвърна скрутаторът. — Не се надигайте. Те ще опитат отново.
Деветнадесет
Почти се бе смрачило. Лиринксите скоро щяха да нападнат. Войниците все още стреляха, но това не спираше враговете. Ноктите им стържеха върху скалата съвсем близо.
Оон-Ми хвърляше камъни надолу, мърморейки злостно. На върха нямаше достатъчно големи късове, но Иризис пак долови няколко болезнени възклицания.
— Не можете ли да направите нещо, Ксервиш? — попита тя. — Какво стана с прословутата ви скрутаторска магия?
— Изхабих я по-рано.
Самият той също звучеше изчерпан.
— И то напразно.
— Всичко си има цена. Освен това скрутаторската магия има болезнени последици, макар да не обичаме да говорим за това.
— Защо? За да поддържате мита за скрутаторската неуязвимост пред нас, простосмъртните?
— Ти го каза. Какво е това?
Иризис също го чуваше — жуженето на ротор. Появата на въздухоплава породи повей.
— По-живо — кресна Флид. — Лиринксите се хвърлят напред.
Той и спътниците му бързо се заизкачваха по въжената стълба. Иризис бе привързана с въже. Въздухоплавът се отдалечи с по-голяма бързина от пристигането си — това бе показателно за укрепването на полето.
— Ето че научихме нещо — рече скрутаторът, докато помагаше на Иризис да седне в края на каютата.
— Че не е трябвало да се раждаме!
Думите й звучаха горчиво, но не съдържаха такова чувство. Напротив, отдавна не се бе чувствала толкова добре, макар да не можеше да си изясни причината.
— Какво смятате за видяното от Зойл? — продължи тя.
— Че лиринксите са открили начин да източват възловите точки.
— Как?
— Не зная. Известно ни е много малко за начина им на разсъждаване и методите им на работа. Сред тях има мистици, които са не по-малко могъщи от скрутаторите, макар да използват силата си по различен начин.
— Но пак използват полето?
— Да, ала не чрез кристали и контролери.
— Чувала съм за някакви шпиониращи гъбовидни устройства.
— През последните няколко години успяхме да пленим няколко, но не и да научим как функционират.
— Защо не?
— Те са отгледани — или плътоформирани — с определена цел, например наблюдение. Но щом ги пленим, те умират, ако изобщо са живи. Като цвете, откъснато от градината му.
— И смятате, че са успели да създадат устройство, което поглъща излъчването на възловите точки?
— Така изглежда. Възможно е кланкерите ни да са претоварили този възел и да са го пресушили, а после лиринксите да са сътворили устройство, което да прави същото. Няма значение. От значение е единствено фактът, че те притежават тази способност.
— Не може да е толкова лесно, иначе щяха да го правят навсякъде. Колко възлови точки угаснаха? Четири в рамките на година?
— Пет, ако броиш възловата точка край фабриката. Макар че нейното излъчване още не е изчезнало напълно.
— Има нещо, което не разбирам — каза Иризис. — Как така въздухоплавът успя да ни отнесе до възловата точка, след като тя бе на практика мъртва?
— Въздухоплавите са построени с максимално олекотена конструкция — роторът консумира изключително малко енергия, хиляди пъти по-малко от нужната на един кланкер. Освен това явно си забравила, че ние използвахме друго поле.
— Какво ще правим сега?
— Продължаваме надолу по крайбрежието, към следващия угаснал възел.
— Далече ли е?
— Ще пристигнем още преди зазоряване.
— Хубаво. — Тя се сви в седалката, но отново се размърда. — Скрутаторе?
— Казах ти, че не е нужно да ме наричаш така, когато сме сами.