— На мен ми харесва. Кара ме да се чувствам… — Иризис замълча многозначително. — Знаете.
— Не искам да зная, защото това не зависи от мен. Какво искаше да ме питаш?
— Как така разполагате с този въздухоплав, след като вече се намирате извън закона?
Той не отговори.
— Ксервиш?
— Все още имам приятели на ключови места. Те полагат усилия за мен.
— Кои са те?
— За теб би било нездравословно да узнаеш.
Иризис се събуди през нощта, установявайки, че въздухоплавът е застинал. Тя беше сама, макар двама да разговаряха тихо пред каютата.
Жената се зае да поправя строшения прибор. Скоро въздухоплавът отново се раздвижи. Приключила с работата си, Иризис заспа.
Събуди я нечие докосване, обявяващо, че са пристигнали. Това бе гласът на Оон-Ми.
— Къде сме?
— Не мисля, че мястото притежава название. Възловата точка се намира навътре в сушата от селище на име Фад — отвърна занаятчията и я преведе върху камениста земя. Валеше. Въздухоплавът се отдалечи, разпръсквайки капки с ротора си.
— Този възел е асоцииран със скалиста верига, простираща се от крайбрежието — обясни гласът на Флид. — Тук е доста високо, в ясните дни може да бъде видян океанът. Стига, разбира се, човек да може да вижда.
Иризис, отдавна привикнала към провокациите му, не реагира.
Възловата точка се оказа изцяло угаснала. Не се виждаше никакво поле. Не успяха и да породят аура, въпреки че вече познаваха процеса — не разполагаха с енергия, която да използват.
— Сигурно тукашният възлопресушител все още е активен — каза Флид.
— Ще го потърсим ли? — попита Оон-Ми.
— Би могъл да се намира навсякъде по протежението на тези възвишения, а те се простират на тридесет левги. Възможно е да търсим с години и пак да не го открием.
— Значи от това място няма да научим нищо ново? — рече Иризис.
— Уви, не.
— Какво правехте през нощта, Ксервиш? Когато въздухоплавът спря?
— Трябваше да изпратя скит до един от сътрудниците си, за да предам какво сме открили до този момент. Това е цената на поддръжката, която получаваме.
— Надявам се не сте казали къде сме и къде отиваме.
— Все някому трябва да се доверя.
— Тогава се надявам, че въпросният човек заслужава доверието ви.
Започнаха да претърсват близките околности, за да запълнят времето до здрачаване, когато щяха да сигнализират на въздухоплава. Иризис изчакваше, приседнала на една скала, прихлупила качулка ниско над очите си, за да скрие лице от ръмежа, когато я осени мисъл.
— Скрутаторе? — провикна се тя. — Някой знае ли къде е скрутаторът?
— Изчезна в гората — отвърна един от войниците. — Сигурно сере зад някое дърво.
— За твое сведение се опитвах да възстановя разположението на точните граници на полето — важно заяви Флид, приближил се в гръб. — Какво има, Иризис?
— Ако някъде тук е разположен възлопресушител, къде източва цялата тази енергия? И какво става, когато тя бъде изхвърлена? Такъв прилив трябва да има някакъв ефект.
За момент настъпи пълна тишина. Сетне Флид я сграбчи за ръката и я разтърси развълнувано.
— Брилянтно! — възкликна той. — Наистина трябва да отива някъде, не може да изчезва без следа. И не само следа — на мястото, където енергията бива изхвърлена, ще се случват странни неща. Няма да е трудно да открием такова място.
— Как ще го открием?
— Местните жители трябва да знаят. Първо бих разпитал тукашния следовател или перквизитор, тяхно задължение е да знаят за странни и необясними неща. Ако прелетим над стръмнината, също бихме могли да открием нещо, макар че времето е от значение. Веднага щом се смрачи, ще дам знак на въздухоплава. По време на обратния път ще имаме хубава възможност да огледаме, защото посоката съвпада.
Думите му я притесниха.
— Какъв обратен път? Къде отиваме сега?
— Връщаме се във фабриката, за да проверим тамошната възлова точка.
— Фабриката? Да не сте се побъркали?
— По-тихо! Останалите ще те чуят. Да, фабриката. Нямаме избор, Иризис. Само конкретно доказателство би могло да ме спаси. Трябва да видя гаснещ в момента възел, за да разбера какво става. Мъртвите точки с нищо не ни помагат.
— Когато Джал-Ниш ни залови, ние ще бъдем мъртвите.