Иризис добре знаеше, че веднъж наумил си нещо, скрутаторът не може да бъде разубеден, затова и не направи опит да го убеждава. Прекалено много се страхуваше. Изкуфял старец и сляпа жена — страхотен екип! Джал-Ниш сигурно трепереше от ужас.
По време на прелитането не забелязаха някакви необичайни прояви, макар че, както отбеляза скрутаторът, напълно възможно бе изтичащата енергия да е насочена под земята.
Той дойде при Иризис през нощта. От нервност тя не бе могла да заспи.
— По-добре да поговорим за предстоящата задача — каза Флид.
— Вие говорете! Аз нямам никакви идеи и съм прекалено уплашена да мисля за нещо различно от мъчителния начин, по който ми предстои да посрещна смъртта!
— Успехът е постижим.
— Радвам се. Постигнете го. Аз си отивам вкъщи.
Ксервиш Флид се изсмя.
— Говоря сериозно, скрутаторе. Всеки си има предел и аз достигнах своя. Не мога да го направя. Ако не ви е направило впечатление, сляпа съм.
— Трябва да го направим. Войната зависи от това.
— Искате ли да ви кажа нещо?
— Какво?
— Въобще не ме е грижа за войната. Аз бях дотук. Ако това означава, че всички ние ще бъдем изядени от лиринкси, така да бъде. Не виждам с какво те са по-лоши от вас, скрутаторите, и света, който сте създали — екзаминации, размножителни палати и правила как да си почешеш носа. Това не е живот, а мъчение. И аз не мога да го търпя повече. Вече ми е все едно, скрутаторе!
Той се отдалечи, за да се появи обратно след около час:
— Не отиваме във фабриката. Поне не веднага.
— Значи все пак сте се вразумили.
— Не, ти ми показа, че вече не мога да разчитам на теб и че ще трябва да открия друг начин.
Флид отново я остави. Иризис не каза нищо. Думите му я бяха жегнали дълбоко през пристъпа на самосъжаление. Тя го бе провалила. Никой досега не й бе казвал нещо толкова лошо.
Пипнешком Иризис напусна кабината и продължи, вкопчена за въжените перила. Роторът се въртеше тихо. Когато достигна кърмата, ръката на скрутатора — разпозна я по допира — я улови.
— Ако продължиш, ще се озовеш във въздуха — грубо рече той. — И тогава няма да имам никаква полза от теб.
— Съжалявам. — Иризис се притисна до гърдите му. Флид я обгърна с ръце. — Просто не разполагам с вашата сила, Ксервиш.
— Не съм толкова силен, колкото си мислиш.
— Как възнамерявате да разчетем възловата точка на фабриката?
— Във всеки случай не възнамерявах да приземим въздухоплава пред портала на завода и да помоля Джал-Ниш за помощ. Ти какво предлагаш?
Жената помълча за момент.
— Какво ще кажете за стария вход, през другата мина?
— Мисля, че отдавна е блокиран.
Тя обърна лице по посока на въздушната струя на ротора. Златиста коса се разля зад нея.
— Има и други входове, по-високо, но несъмнено ще са охранявани. Освен това асансьорите са единственият начин да се спуснем.
— Тамошните пазачи надали ще са бдителни като колегите си от главната шахта.
— А и под земята ще ни е по-лесно да използваме някаква измама — додаде Иризис.
— Ще се разпоредя. — Флид я остави и пое към пилота.
Иризис продължаваше да се измъчва от безпокойство. Може би скрутаторът не се нуждаеше от по-обстойно планиране, но самата тя обичаше да организира всичко до най-малката подробност, а също и да изготвя резервни варианти — в случай че нещо се обърка. Без това си изчерпателно усърдие надали в момента щеше да се намира сред живите.
Точно преди зазоряване въздухоплавът спусна нея и скрутатора отвъд върха край фабриката. Двамата бяха решили да тръгнат сами, защото не се осмеляваха да вземат други придружители в подземията.
Цял ден се криха в един изоставен тунел, а по здрачаване се отправиха към един от входовете, затулен с решетка. Миналата есен кланкерите бяха използвали този път, за да пресекат планината.
С помощта на някаква магия от страна на Флид, която той не обясни, двамата без проблем избегнаха самотния пазач и се озоваха вътре. Тези тунели бяха станали безполезни още преди век, само че все още стояха незапълнени. Иризис и скрутаторът успешно достигнаха първо ниво. Тук започваха същинските им проблеми: единственият източник до долните нива бе въженият асансьор, а той щеше да бъде по-сериозно охраняван.
— Човек би си помислил, че ще вземат да разчистят — отбеляза Флид, след като Иризис се спъна последователно в окъсано въже и счупена ръчна количка, пълна с окъсани работни престилки.