— Миньорите не са големи привърженици на чистотата.
— Спри! — рязко просъска скрутаторът. — Асансьорът е точно зад ъгъла.
Той безшумно се промъкна напред и се върна до нея.
— Пазачите стоят нащрек.
— Нали сте мистик?
— Не мога да ги зашеметя, иначе Джал-Ниш скоро ще узнае, че сме тук. А работата ни ще отнеме часове.
— Използвайте някаква илюзия.
— Никога не съм бил особено добър в този раздел от Изкуството.
— Прекрасно! — промърмори тя. — Тогава какво ще кажете за диверсия?
— Предлагаш ли нещо конкретно?
— Един пожар би изплашил войниците.
— Мен също.
— Малък пожар. С много дим.
— Миньорите ще дотичат. Няма да успеем да се спуснем.
— Не мисля, че в момента мината работи — рече Иризис. — Не чувам нищо.
— Добре. Зная точно от какво се нуждаем. Ела.
С фенера си Флид подпали мазните миньорски престилки, сетне сложи част от въжето вътре и изчака да се убеди, че нишките му ще се запалят.
— Само се притеснявам, че това ще изглежда подозрително — каза тя.
— Мазната тъкан може да пламне сама.
Двамата се приближиха до асансьора от друга посока и зачакаха. Скоро по тунела се разнесе дим. Първият пазач усети миризмата и с крясъци, оповестяващи пожар, се затича към изхода. Още двама го последваха.
— Май няма други — каза Флид след малко.
— Струва ми се прекалено лесно.
— Може би наистина е. Да не губим време.
Скрутаторът ги спусна до девето ниво. Струваше им се, че манивелата скърца оглушително.
— Знаете ли пътя до кристалното находище?
— Разчитах ти да ми кажеш — каза Флид. — Никога не съм бил там.
— Забравяте, че ме ослепихте.
— Останала си без зрение, а не без мозък. Просто ми кажи последователността на завоите.
Това се оказа по-трудно от очакваното. Иризис не бе свикнала да обръща подобно внимание на пътя си, а когато се опита да си го представи, само се обърка още повече. Наложи се скрутаторът да я успокоява, за да може тя да уталожи паниката си и да продължи. Така изгубиха ценни минути.
Подземието не й харесваше. Слепотата сред тунелите съумяваше да бъде по-потискаща и от предишното й лутане сред мрака. Но накрая попаднаха на ямата, през която миньорите се бяха спуснали до масивния кристал. Помпите работеха тромаво, захранвани от отслабващото поле.
Скрутаторът подсвирна.
— На това му казвам аз гледка!
— Престанете! — раздразнено каза Иризис. — Такова удоволствие ли ви доставя слепотата ми?
— Кристалът е огромен — съвършена призма от кристал, висока колкото теб.
— Което не означава, че от него има полза — изсумтя жената. — Повечето кристали са безполезни.
— Не и този. Дори и аз мога да усетя. Да се захващаме за работа. Открий полето, бързо.
С помощта на индикатора си Иризис го видя веднага.
— Слабо е.
Излъчването потрепваше и бе трудно за наблюдаване. Сдобиването с ясен образ се оказа неочаквано трудно.
Усилията й се примесиха с необяснимото чувство, съответстващо на нечие наблюдаване от разстояние. Но кой би могъл да я гледа през тонове скала? Тя отпусна глава върху камъка, стараейки се да се съсредоточи по-силно.
— Какво беше това? — прошепна Иризис и рязко се обърна.
— Кое?
— Стори ми се, че чух нещо.
— Аз не чух нищо.
Тя се отдели от скалата и направи няколко крачки. Оказа се, че направилото й впечатление не бе звук, а неговото отсъствие.
— Помпите спряха.
— От дъното се издига вода — каза Флид. — Провери полето.
Иризис опита.
— Няма поле, Ксервиш.
— Ако този кристал действително е възловата точка, толкова близо до него трябва да има някакво излъчване.
— Няма.
— Само преди минута имаше.
— Е, сега е изчез… — Помпите забучаха отново. — Не разбирам. Как е възможно преди малко да има лъчение, а в следващия момент да изчезне? Освен това… изпитах странно усещане. Сякаш бях наблюдавана от много далеч.
— Може би лиринксите наблюдават. Възможно е да са те усетили и да са усилили влиянието на възлопресушителя.