— Юлия? — високо повика той. Звукът го връхлетя от всички посоки. Ехото породи у него неочакван страх.
Дребната му спътничка се приближи с прокрадващи се движения. Нищо необичайно, предвид живота й, състоял се в отбягване. Тя изглеждаше притеснена, може би очакваше, че Ниш отново ще й крещи.
— Не мога да намеря амплимета — меко каза той.
Юлия се приближи до машината, отвори стеатитовото гнездо и извади кристала. Ниш не можеше да повярва, че всичко е толкова лесно.
Дребната жена любопитно се загледа в находката си. Амплиметът приличаше на хедроните, които Ниш бе виждал във фабриката. С една малка разлика: до този момент механикът не бе виждал кристал, светещ със собствена светлина.
— Различен е — каза Юлия, прокарвайки пръсти по стените на бипирамидата.
Задави го тревога:
— Какво искаш да кажеш? Повреден ли е? Непотребен?
— Не — меко отвърна перцепторът. — Все така силен е, но възелът му е различен.
— Какво можеш да ми кажеш за него?
Тя издигна ръка пред очите си, сякаш светлината бе в състояние да премине през плата на маската.
— Древен е като времето. Бленува за сърцевината на света.
Понякога изказванията на Юлия граничеха с неразбираем мистицизъм, а опитите за извличане на по-подробни обяснения не се увенчаваха с успех — тя не можеше да пресъздаде усетеното с думи. Но в този случай това нямаше значение. Ниш разполагаше с амплимета, който бе по-важен от Тиан. Ако го отнесеше във фабриката, бягството й щеше да е без значение.
Той посегна да вземе кристала. Досегът му породи пукот и жилещо усещане. Ниш неволно изпусна амплимета, превърнал се в изгарящ бодил.
— Не! — отчаяно възкликна механикът, загледан в понеслия се към пода кристал.
Гъвкавата Юлия се приведе и го улови.
— Струва ми се, че ще е по-добре ти да го носиш — каза Ниш. Бе останал с впечатлението, че амплиметът го е отхвърлил.
Спътничката му прибра кристала в торбичката на гърдите си и пристегна вървите й.
Хвърляйки един последен поглед наоколо, Крил-Ниш я поведе вън от Тиртракс.
В един момент от последвалото спускане механикът осъзна, че Юлия вече не го следва. Той се обърна и извика името й, но тя не отговори.
Ниш свали раницата си и потри ръка. Дланта все още го наболяваше, в средата й бе останал белезникав звездовиден белег.
— Юлия! — ревна той, този път по-силно. В следващия момент се досети, че с това само би влошил нещата. Ако тя се намираше наблизо, крясъкът би я накарал да се вглъби в себе си и да мълчи с часове.
Поемайки обратно, Ниш я откри петдесет крачки нагоре по склона, свита край една канара. Тя не реагира при приближаването му.
— Какво има? — Той приклекна до нея. Юлия не отговори. Крил-Ниш трябваше да й подаде ръката си за подушване, преди спътничката му да се изправи.
— Уморена съм — прошепна тя. — Краката ме болят.
Юлия бе захвърлила ботушите и чорапите си и бе заровила крака в една пряспа. Пръстите на краката й, почти детски на вид, бяха зачервени. Върху едната пета се бе образувал голям мехур. Ниш раздразнено цъкна с език.
— Съжалявам, Ниш — отчаяно изхлипа перцепторът. — Опитах.
Юлия никога не лъжеше и не преувеличаваше. Изострената й чувствителност бе превърнала ходенето с тези ботуши в чиста агония. Отпадаше вероятността да ги обуе отново. Невъзможно беше и да продължи боса — беше прекалено студено.
— Качи се на раменете ми, Юлия. Ще те нося.
Вероятно и това не би й било приятно, но нямаше друг избор.
Но тя прие с охота, а когато зае позиция, се усмихна.
— Надушвам те, Ниш. — Девойката леко отмести маската си, за да погледне към яката на ризата му.
— Радвам се, че ти е удобно — промърмори механикът. Юлия бе не по-тежка от десетгодишно момиче, ала сред подобна обстановка и такава тежест се превръщаше в затруднение.
По времето, когато достигнаха балона, чиято кошница бе заклещена между две канари, Ниш беше плувнал в пот, а усмивката на Юлия бе по-широка от всякога. Той я положи да легне и сам се настани до нея под лъчите на слабото слънце.
— Обичам те, Ниш.
Ако механикът не лежеше, определено би подскочил сепнато. Сега се задоволи единствено със зяпване. Юлия никога не бе казвала нещо подобно преди. Какво очакваше тя от него? Ниш не можеше да отвърне със същото. Той я харесваше, грижеше се за нея, а много нощи бе лежал буден, пламнал от желание да притежава нежните й извивки, но никога не би казал, че я обича — освен като начин да изпълни въпросното желание.