— Това е грешка — каза Флид. В гласа му се долавяше отчаяние, което Иризис никога не бе чувала преди. Надяваше се то да е преструвка. Не й се вярваше той да е слязъл тук без план за бягство. Дано да беше така, защото на нея не й хрумваше нищо.
— Трябва да призная, че съм изненадан — рече Джал-Ниш. — Великият скрутатор си позволил да попадне в ситуация, от която няма измъкване. Това не е типично за теб, Ксервиш.
— Само приятелите ми ме наричат Ксервиш — отвърна Флид, отново овладял гласа си.
— А аз никога не съм бил част от тях, нали, Флид? Още от момента, в който станах перквизитор, ти правеше всичко по силите си, за да ми попречиш.
— Това е част от изпитанието. Всички онези, които се стремят към скрутаторския пост, трябва да го преминат. Благосклонността на Съвета не може да бъде купена. Знаех, че ще се издигнете до настоящото си ниво на некадърност и без моята подкрепа.
Джал-Ниш не показа да се е раздразнил.
— Очаквах повече от теб, Флид. Но пък не всички съумяват да продължат нагоре. Други политат обратно към дъното.
— Здравей, Юлия — каза Ксервиш Флид, обръщайки се към дребната жена.
Изглежда тя не бе осъзнала, че ги е предала, защото без никакво притеснение отвърна:
— Здравей, Ксервиш. Къде беше?
— На много места. Посетих няколко възлови точки, които бяха угаснали. Знаеш ли какво е възлова точка?
— Разбира се. Място в земята, от което идва енергия, като това тук. От него се разгръщат всякакви полета…
— Как така всякакви полета? — прекъсна я Джал-Ниш.
Юлия направи крачка назад. И сляпа, Иризис можеше да усети паниката й. Джал-Ниш бе ужасявал Юлия още преди деформацията си.
— Т-тази възлова точка има четири — каза тя. — Слабото, което вие наричате полето. То сега е мъртво — ноктестите са го източили. Но има още три, много по-могъщи. Те са като стени, преминаващи една през друга.
Джал-Ниш изрева от гняв.
— Превъзхождащите излъчвания! Търсим ги в продължение на сто години! Защо не си ми казала досега?
Флид се изкиска. Юлия мълчеше. Вече бе научила по трудния начин, че отговорът „Защото никой не ме е питал“ не се приема.
— Виждаш ли тези три полета и сега? — продължи Хлар.
— Да! Те са много ярки.
— Ами ти, Иризис? И какво е станало с очите ти?
— Глупавата крава се ослепи в акведукта — каза Флид.
Джал-Ниш се засмя презрително.
— Слепец води сляпа. Е, Иризис?
— Никога не съм виждала друго излъчване, освен полето.
Но тогава тя си припомни думите на Зойл Аарп за аурата на възела в Миниен.
— Флид?
— Изкушавам се да отвърна положително, за да ви подразня. И аз никога не съм ги виждал. Но щом Юлия казва…
— Зная, че на нея може да се разчита — прекъсна го Хлар.
— Юлия — каза Флид, — виждаш ли възлопресушител някъде наблизо?
Мълчание.
— Говори, перцепторе! — викна Джал-Ниш Хлар. — Има ли?
— Да — прошепна тя.
— Къде? — Хлар звучеше изненадан.
— Нагоре по тунела, отвъд срутването.
— Войници! — гръмко нареди бащата на Ниш. — Вържете ги.
Иризис очакваше Флид да атакува, но скрутаторът не направи нищо, така че тя протегна ръце. Грубо въже стегна китките й.
— Доведете ги!
Двамата бяха поведени по тунела. Рачешките стъпки на Флид трополяха до нея.
— Стигнахме срутването — каза скоро той.
Иризис приклекна на земята. Стори й се, че войниците отместват скалите в продължение на цяла вечност.
— Почти е готово — прошепна Флид в ухото й.
Част от скалния таван се срути с пукот, разклащайки земята под нозете им.
— Никое от парчетата не падна върху главата му — със съжаление съобщи Ксервиш.
Войниците отместиха и тези отломки. След ново безкрайно чакане Флид съобщи:
— Продължаваме.
— По-живо! — кресна Хлар.
— Таванът ми изглежда малко нестабилен — с насмешка отбеляза Ксервиш Флид. — На ваше място не бих бързал толкова.
— В такъв случай вие двамата ще преминете първи. Войници, бъдете нащрек. Наоколо може да има лиринкси.
Флид закрачи през разчистения проход, последван от войниците. Тъй като нищо не се случи, Хлар ги разбута и сам пое напред: