— Махни се от пътя ми, дъртако.
Вървяха още двадесет минути, поне доколкото Иризис можеше да прецени, когато се разнесе нечие възклицание.
— Какво е това? — промърмори Джал-Ниш. — Бан и Морд, вървете да проверите.
Ръката на Флид сграбчи Иризис болезнено силно.
— Какво има, Ксервиш?
— Да изчакаме Джал-Ниш да ни каже — тихо отвърна той.
Иризис изпитваше странно усещане, непознато до този момент: месните слоеве под кожата й бяха изпълнени с вибрация. Ако докоснеше ръката си, можеше да усети раздвижването под кожата. Червата й започнаха да къркорят.
— Самата скала се движи — удивено каза Джал-Ниш. — Сякаш тече, разтяга се и кипи много бавно. Никога досега не бях чувал за подобно нещо.
— Съветът също — вметна Флид. — Скрутаторите ще искат да знаят какво го причинява. Жалко, че ви липсва смелостта да се сдобиете с това знание.
— Ще видим! — изсумтя Хлар.
— Какво правите? — прошепна Иризис.
— Опитвам се да спася старите си кости. И твоята кожа — отвърна й Флид.
— Притежавате изключително красноречие.
— Вие елате с мен — обърна се Джал-Ниш Хлар към четирима от войниците. — А вие двамата не изпускайте затворниците от очи, особено ходещия труп. Ако се опита да шавне, тропнете го по главата.
— Джал-Ниш и войниците се отдалечават — каза Флид.
— Виждате ли възлопресушителя?
— Не.
Вибрирането под кожата й изчезна, а после се появи отново, в друга посока. Усещането бе неприятно с необичайността си. Пред очите й блеснаха искри. Около синусите се разтече сърбеж. Вътрешностите й отново се разместиха с къркорене. По хранопровода й плъзна стомашен сок. Вероятно това бяха ефекти от нереалността на възлопресушителя, оказващ и върху нея влияние като върху скалата.
— Какво ще се случи сега, Ксервиш? — Гласът й звучеше накъсано.
— Нямам представа — отвърна скрутаторът, макар Иризис да бе сигурна, че това е лъжа. — Джал-Ниш се отдалечи на около тридесет крачки. Там е мъгливо, но мъглата прилича на гранит. Почти не мога да го различа.
— Виждам възлопресушителя! — долетя викът на Хлар. Накъсано ехо се нахвърли върху думите му.
— Как изглежда? — провикна се Ксервиш Флид.
Подобно на развълнувано дете, Джал-Ниш трябваше да сподели откритието си с някого, пък дори и враг.
— Прилича на… на сияеща гъба с дупка в горната част. През нея прелитат течения, в които проблясват искри. Като искрите на огън.
— На ваше място не бих се приближавал прекалено — предупреди Флид.
— Не се съмнявам! — презрително отвърна Хлар. — Войници…
Той млъкна.
— Какво стана? — попита Иризис.
— Не зная.
Отново се разнесе викът на скрутатор Хлар:
— Удивително!
— Какво виждате? — провикна се Флид.
— Това…
За втори път Джал-Ниш не се доизказа. Но този път паузата бе заменена с виковете му за помощ.
— А сега какво стана? — поинтересува се жената.
— Джал-Ниш пропадна през пода. Или в пода.
— В скалата?
— Ти се чудеше къде възлопресушителят насочва извлечената енергия. Сега вече знаем. Създава се изменение в закономерностите на самия свят.
Други гласове се присъединиха към призива за помощ на Хлар.
— Вървете да им помогнете — обърна се Флид към двамата войници.
Разнесе се писък, секнал по средата.
— По-живо! — тросна се скрутаторът.
Войниците се затичаха.
— Да вървим — каза Флид. — Води, Юлия.
Тримата се впуснаха в обратна посока. Теглената Иризис непрекъснато залиташе и се препъваше. Пътят бе дълъг. Докато стигнат разчистеното срутване, сляпата жена бе цялата в синини.
— Почакайте — задъхано рече тя. Сърцето й биеше лудо. — Трябва да спра за миг.
— Чуваш ли това? — Въпросният звук бе далечен рев. — Той ни следва. Върви!
Продължиха. Коленете на Иризис се подгъваха като желирани, но поне чудатото треперене бе спряло.
— Още колко остава до асансьора? — попита тя.
— Прекалено много.
— Дали ни настигат, как мислите?
— Не мога да преценя — изсумтя скрутаторът. — Просто върви!
И Иризис продължи да тича сред празнота. При един завой си удари коляното в скала и проплака от болка.