— Какво по-точно търсите? — попита тетрархът.
— Първо, всички документи от периода между десет до седем хиляди години назад, отнасящи се до Снизорт, смолните ями или тамошните обитатели — каза Гирил. — Второ, хроники за чудотворни прояви на Тайното изкуство от въпросния период. Трето… не, това е достатъчно.
— Ето нещо — каза Гилаелит няколко часа по-късно. Той разгръщаше страниците на хроника, описваща най-ранните Истории на Госпет. — Отпреди девет хиляди и триста години. Споменава смолните ями и необясними сияния.
— Необясними сияния?
— Блуждаещи огньове.
— Би ли разяснил?
— Става дума за газове, които пламват сами.
— Разбирам. Блатни огньове.
Местността бе спомената още няколко пъти в Историите от следващите няколко хиляди години, но винаги във връзка с асфалтовите ями и изработваните продукти. Нищо от това не интересуваше матриарха.
— Какво пише тук? — Тя посочи към параграф, намиращ се на съседната страница.
— За жълтите кристали — сяра — добивани край някои от по-малките източници.
— Продължи.
Забелязал блясъка в очите й, тетрархът си отбеляза да бъде внимателен. Изглежда Гирил можеше да разчита древните текстове почти не по-зле от него. Забележителен интелект.
Том подир том Гилаелит отхвърляше хрониките. Накрая, след почти цял ден, той откри нещо, случило се преди седем хиляди триста двадесет и седем години. То накара Гирил да трепне.
Людете от село Рик Ринтс, положено близо до смолните ями в Снизорт, получиха нареждане от регента да преустановят нечистите си магьосничества, за да не бъдат погубени.
Гилаелит разясни:
— По онова време гадаенето е било забранено с указ от 7366-та година пр. Огл.
— Какви магьосничества имат предвид? — попита Гирил.
— Предполагам, че става дума за метаморфозиционна магия. Не е посочено изрично, но изглежда, че всички жители на селото са притежавали вроден талант, който са използвали с помощта на събудени серисти кристали. Толкова близо до мощна възлова точка не са се нуждаели от друго. Но сигурно им се е налагало често да подменят кристалите си, защото сярата е много ронлива.
— Продължи.
Онези обещаха да не вършат вече формоизменуване, ала по-късно те построиха издигната пътека над асфалтовото езеро, в края на която издигнаха платформа и после село. Слухове се понесоха за магьоснически експерименти, точно над Голямата сълзевина. Една магия накарала небето да смени цвета си. Друга запратила колона жълта светлина право нагоре, по-ярка от лъча на фар. А трети път онези накарали Голямата сълзевина да закипи, докато горещ асфалт не посипал далечни села. Други говорят, че видели небето да се отваря и слива, като око, и това показало звезди.
Единствено погледът издаваше вълнението на Гирил.
— Какво смяташ, че са правили?
— Геомантия — отвърна Гилаелит. — Примитивна, но могъща. Това е било много преди Забраната да запечата Пътя между световете. Изглежда са открили начин да отварят Пътя. Може би те са били първите, разбрали как да го сторят.
Той отново се приведе над пергамента.
Регентът, побеснял от безочливото нарушаване на заповедта му, обяви селото извън закона и започна да се готви да го нападне. Но преди да успее, нова жълта колона съединила земята с небето. То се отворило и мнозина от селяните изчезнали през отвора. Тласъкът блъснал и строшил платформата. Селото и всичките му оставащи обитатели, повече от триста деца, жени и мъже, потънали под асфалта и никога повече не били видени.
Гирил погледна към спътничката си, въздъхвайки. Другата женска кимна.
— Това ли търсите? — попита Гилаелит. — Село, изчезнало преди седем хиляди години? Знанието и кристалите ще са изгубени. Би било по-лесно да…
— Можеш ли да го намериш? — грубо каза Гирил.
— Няма да бъде лесно. Асфалтът се движи бавно, но седем хилядолетия са много време.
— Ще опиташ — рече тя. — Трябва да бъде открито.
Тетрархът не попита за причината — нямаше да получи отговор.
— Ще са ми нужни редица прибори — отвърна Гилаелит, надявайки се, че тя няма да разпознае лъжата му. Не беше точно лъжа, защото въпросните инструменти действително биха могли да бъдат от полза в търсенето, макар и не точно необходими. С тях тетрархът разчиташе да проведе допълнителните си проекти в Снизорт, а когато приключеше с лиринкското възложение, приборите щяха да му помогнат да избяга.