За момент Гирил замълча, преценявайки.
— Разбира се. Ще пренесем всичко, което ти е нужно.
Гилаелит посочи желаните инструменти, сред които влизаше и геомантичният глобус. Гирил се навъси при споменаването му, но не отказа. Инструментите бяха опаковани, глобусът бе прибран в мрежа.
Никак не му се искаше да изоставя всичко останало, особено камбаните и органа, но по този въпрос не можеше да стори нищо. Само след дни всички тези тайни щяха да се окажат в ръцете на скрутатор Кларм. Интересно за какво щяха да му послужат?
По време на обратния път той обмисляше положението си. Гирил знаеше повече, отколкото му казваше. Жителите на въпросното село очевидно бяха притежавали невъобразим талант в Изкуството. Предстоеше му тежка работа, за да открие изгубеното в онзи съдбовен ден, а изглежда то представляваше могъща тайна. Дали трябваше да я предостави на лиринксите?
Но пък нещо странно наистина се бе случило над Голямата сълзевина в онзи ден преди повече от седем хилядолетия. Нещо, свързано с геомантията, може би свързано със самата основа на Гилаелитовото Изкуство. Любопитството на тетрарха бе разпалено и трябваше да бъде задоволено.
Част трета
Възлопресушител
Двадесет и две
Тиан остана да лежи в поваления тетрапод, загледана в отнасящите Гилаелит лиринкси. За момент крилете им изтласкаха мъглата встрани, преди облаците да ги обгърнат отново. Защо го бяха отвлекли? И какво бе възнамерявал да й каже за нараняването? Тя не смееше да се надява на изцеление, но и не можеше да спре надеждата си.
За щастие не беше паднала далеч, иначе не би оцеляла. Отломките бързо бяха забавили и спрели спускането й. Беше се натъртила на няколко места, но не изглеждаше да си е счупила нещо.
Хедронът бе изпаднал от гнездото на контролера. Тиан го постави обратно и внимателно се опита да раздвижи един от механичните крака. Нищо не се случи. Същото беше и с останалите три — и те на свой ред отказаха да функционират.
— Помощ!
Мъглата сподави вика й, прозвучал жалък. Слугите на Гилаелит бяха вътре, нямаше да я чуят. А и да я чуеха, никой от тях нямаше да си направи труда да дойде. Трябваше да се оправи сама.
Тя внимателно откачи контролера и започна да го разглобява. Работеше много предпазливо, защото знаеше, че изтърваването дори на един елемент би било пагубно.
Хедронът не беше увреден, но един от контактите се беше изкривил. Тиан го изправи със зъби, отново сглоби контролера и го инсталира. Един от краката се раздвижи рязко. Тетраподът се отмести сред стържене. Тиан затаи дъх, но падане не последва. Дали щеше да успее да се изправи? И ако да, дали щеше да се справи с изкачването? Тетраподът бе проектиран за равен терен.
Младата жена извика в съзнанието си образа на полето и си избра ивица, съдържаща съвсем малко енергия. Нея насочи в контролера и разпери краката на тетрапода до краен предел. Дотук беше лесно, но тепърва идваше същинският проблем. Кракът под нея беше ключов. Тя го раздвижи леко, с което предизвика миниатюрно свличане. Повтори процедурата — тетраподът се претърколи встрани. Сега кракът бе изгубил опора. Трябваше да използва два едновременно.
Тиан ги сви, за да ги скъси, и внимателно оттласна. Тетраподът се наклони, само че един от краката се подхлъзна. Машината отново падна в изходна позиция.
Жената повтори опита си. Този път успя да изправи тетрапода почти до две трети, макар че тежестта й заплашваше да го преобърне. Ако продължеше със същата стратегия, можеше да полети надолу към дъното на кратера. Нито тя, нито машината щяха да оцелеят.
Тиан протегна успоредните на склона крака и изправи другия чифт. Тетраподът почти придоби вертикална позиция. Скалата проскърца под един от краката. Сега идваше най-трудната част. Съвсем внимателно занаятчията оттласна задния чифт. Машината се раздвижи и спря — бе поставена в ситуацията на животно, опитващо се да върви на задните си крака. Тиан огледа склона, преценявайки пътя си. Невъзможно беше да продължи право напред, но под ъгъл можеше и да успее.
Тя отново оттласна. Тетраподът се залюля и Тиан бе сигурна, че ще полети надолу. Но успя да го стабилизира, модулирайки дължината на предните крака. Това се оказа достатъчно. Открила ритъм, жената успя да достигне върха на склона, макар че последният участък се оказа по-труден.