Тя изтича да заобиколи терасата и зае позиция, сграбчила двуостра брадва. Тиан спря. Слугите се приближаваха, а Флей също притичваше, за да се присъедини към съпругата си, която й беше отрязала пътя. Занаятчията беше в капан.
Но Флей сграбчи Гъртис за ръката и силно я дръпна, правейки настойчив жест към Тиан да бяга. Тетраподът се стрелна покрай вкопчилите се съпрузи точно когато Гъртис стоварваше плоската част на брадвата върху главата на Флей. Последният рухна и бе стъпкан от дузина жени, награбили импровизирани оръжия.
Къде ли бяха пазачите? Вероятно вече оплячкосваха имението. Тя се надяваше да е така. Вложи още енергия в контролера и избяга в мъглата. Насочваше краката на тетрапода изцяло по инстинкт.
Тиан се обърна и погледна назад. Всеки що-годе умел арбалетчик отдавна щеше да я е прострелял, но в случая тя си имаше работа с домашна прислуга. А може би искаха да я заловят жива заради наградата? Хвърлена тояга просвистя над главата й. Последва градушка от камъни. Един профуча досами рамото, друг удари корсета й с такава сила, че той се пропука. По гърба й се разля болка.
Осъзнавайки, че все още носи у себе си кристалния жезъл, Тиан пипнешком го извади. Сега оставаше да разгадае начина на употреба. Тя си припомни урока, споменаващ употребата на кристали като оръжия — уви, само теория. Не бе разполагала с време да практикува.
Насочи кристала към земята, докосна издадена метална ивица. От лимонитовата розетка изригна жълт лъч, който Тиан обърна към краката на преследвачите си. Избухнаха скали, разхвърляли чакъл. Слугите се хвърлиха встрани.
Занаятчията впрегна придобития в насочването на тетрапода опит и препусна напред. Озовала се сред още по-гъста мъгла, Тиан се осмели да погледне през рамо. Тълпата вече не се виждаше, но звуците от преследване не бяха изчезнали. Ако продължеше предпазливо, може би щеше да успее да се измъкне. Гумените крака почти не вдигаха шум.
Преследваха я около час, след което всичко утихна. Или тетраподът, необезпокояван от умора, беше набрал преднина, или те се бяха отказали. Последното не изглеждаше много вероятно — в настоящата ситуация нямаха нищо за губене, а от залавянето на Тиан щяха да спечелят много.
Тя продължи. Впоследствие мъглата стана по-рядка, предоставяйки видимост на разстояние половин левга. Ръбът на кратера бе пуст. Същото се отнасяше и за склоновете. Вероятно слугите се бяха върнали във вилата, за да я чакат там. Знаеха, че няма къде да иде.
Пустият планински склон не беше място, подходящо за нощувка. Тук ловуваха всякакви хищници, сред които и едри диви котки. Тиан предпазливо се спусна и подири укритие в една от лавните тръби, прорязващи планината. От това място можеше да вижда кратера. Все така не се виждаха преследвачи.
Манерката й вече бе празна, а наоколо нямаше вода. Надолу склонът ставаше прекалено стръмен за тетрапода. Не й оставаше избор. Стиснала жезъла, Тиан се заизкачва обратно. Тъмните очертания на Нириандиол закриваха част от хоризонта. Никъде не се виждаше светлина, което беше странно.
Обратното пътуване й отне часове, изпълнени с бавно, предпазливо и подчертано от страх напредване. Най-сетне занаятчията се доближи достатъчно, за да различи с детайли покрива. Вилата все така оставаше тъмна. Несъмнено това беше капан.
Тогава тя усети миризмата на кръв. Може би беше убила някого с кристалния жезъл? Светлината на звездите беше прекалено слаба и затрудняваше виждането. Тиан поднови напредъка си. Бе спряна от неочакваното месно съпротивление, на което се натъкна един от краката на тетрапода. Машината бе настъпила нещо с очертанията на човек.
— Ехо? — прошепна тя.
Отговор не последва.
Тиан заобиколи трупа. Близо до павирания двор тя отново усети миризмата. Стиснала жезъла под малък ъгъл, занаятчията задейства лъча само за момент.
Гъртис лежеше на земята с прекършен врат, все още притискаща торба злато и сребърни прибори към гърдите си. Флей бе проснат наблизо, застинал със свити към нея пръсти — също както и приживе. Край предната врата се виждаше лиринкски труп с отсечена глава. Тялото му миришеше на асфалт.
Тиан се вслуша напрегнато, стараеща се да установи наличието и на други лиринкси. Но не чу нищо. Тя се промъкна вътре и безшумно пое по коридора.
— Кой е там? — сепна я дрезгав вик.
— Никс?
По-навътре в коридора се виждаха още тела. Занаятчията влезе в салона. Сенешалът се бе свил под едно бюро, треперещ.