— Къде?
— Разполагаме със скривалище. — Той се поколеба. — Проход, който отвежда до гората.
— Как да изведа таптера?
Трябваше да е задала този въпрос отдавна.
— Не можеш. Наложи се да свалим прозореца, когато го внасяхме. — Никс ставаше все по-нервен.
— Добре — каза тя. — Върви. Спасявай се. Благодаря ти за всичко, Никс.
Той бегло махна с ръка и се втурна по стълбите. Тиан залости вратата и бързо се отправи към таптера. Нямаше време да довършва корпуса, направо пристъпи към оставащите тестове. Ако конструктът не проработеше от първия опит, с нея беше свършено.
Все още провеждаше изпитания по времето, когато дочу воя на приближаващите се машини. Оставаха й само минути. Занаятчията прикрепи тетрапода към корпуса, намести се на стола в кабината, пристегна ремъка и сграбчи лоста. Сетне извика образа на полето и насочи енергията.
Нищо не се случи. Вторият опит на нервно отчаяние също не донесе успех. Може би беше забравила нещо? Да, хедронът все още бе инсталиран в тетрапода. Тиан трескаво се надигна, за да вземе кристала, а в този момент аахимите започнаха да разбиват предната врата на вилата.
Двадесет и три
Ниш изпитваше неудържимо желание да побегне, само че бе лишен от посока, в която да избяга. Конниците вече изчезваха сред дърветата. На поляната бяха останали само той и Витис.
— Слизай — каза аахимът. — Отпрати откраднатия си кон. Вече няма да ти е нужен.
Механикът го стори. Останалото без ездач животно препусна.
— Приближи се. — Витис скочи на земята.
Младият Хлар се приближи на два лакътя от заплашително високия аахим, който бе повдигнал ръка. Витис вече не носеше бастун, от накуцването нямаше и следа. Освен това изглеждаше по-спокоен.
— Смееш да се завръщаш в земите ми, предвид поведението си при последната ни среща?
— Това не са твои земи. Ти си нашественик.
— Силата ги прави мое притежание — каза Витис, гледащ отвисоко във всеки един смисъл. — Никой не се е осмелил да ми се противопостави.
Подобни опити за сплашване не бяха чужди на Ниш. В живота с баща му те бяха всекидневие. Но механикът си бе разработил и метод, с който да ги преодолява — представяше си как Джал-Ниш се проваля в най-голямото си начинание. Какво бе нещото, което Витис желаеше най-силно, и съответно най-силно се опасяваше от провал? Нов дом за аахимите? Това даде сила на Ниш.
— Ще се осмелим, ако се наложи! Но ние знаем, че аахимите също са човеци.
— Посещението ти не ме остави с това впечатление, маршал Хлар.
— Не съм маршал — отвърна Крил-Ниш.
— Така е! Думите ти показаха, че си най-обикновен човек.
— Просто влязох в тона, който получавах насреща си — студено каза Ниш. — Ако не ти е харесало чутото, сърди се на себе си.
Знаеше, че поставя живота си на риск с тези думи, но пък и нямаше намерение да се преструва, че казаното тогава от Витис не е било лъжа и провокация.
Аахимът създаде впечатлението за още по-превъзхождащ ръст.
— Бих могъл да те разкъсам с голи ръце.
Той повдигна въпросните. Невъзможно дългите пръсти с лекота биха обгърнали врата на Ниш, за да го смачкат като сламка.
— Така няма да прогониш горчилката от душата си.
Витис рязко се обърна и започна да се отдалечава. Защо изобщо бе дошъл? Ниш по никакъв начин не можеше да му е полезен. Или може би търсеше сина си? В конструкта имаше и други аахими, включително един в бойната кула, но оръжието беше насочено към земята. Ставаше дума за нещо между Витис и самия него.
— Защо искаш да поквариш приемния ми син? — попита предводителят през рамо.
Колко ли знаеше Витис? Може би всичко. Ниш не виждаше смисъл да лъже, макар че не беше наложително да разкрива цялата истина.
— Минис ме потърси — изтъкна той. — Разговаряхме. Той ми допадна. И двамата искаме едно и също.
— И кое е то? — заплашително се осведоми Витис.
— Да предотвратим нова война и да прекратим старата, продължаваща поколения наред.
— Войната не е наша грижа.
— Само едни варвари биха останали безразлични към страданието ни.
Ниш очакваше тук да последва изригване, но не позна. Аахимът го гледаше замислено. Може би с решителността си механикът бе спечелил известно уважение.
— Страданието ви бледнее пред изпитаното от нас. Ние изгубихме родния си свят. Двамата с Минис останахме и без целия си клан. Погинаха двадесет хиляди от Интис. От Първия клан.