— Защо се нарича Първи?
— Защото ние сме основата на цивилизацията. Ние сме построили първия град. Открили сме писмеността, колелото, първи сме използвали Изкуството. Ние сме повдигнали останалите кланове от прахта.
Интересно дали останалите кланове щяха да се съгласят с тази версия. Също така Ниш много би искал да узнае същинската дълбочина на неразбирателството между тях. Може би човечеството щеше да съумее да използва това.
— Ами клан Елинор? Чувал съм, че той също има знатна история.
— Нямам какво да кажа за тях. Те не са част от Единадесетте. Някои от нас се съмняват, че те изобщо са истински аахими.
— Минис също е изгубил клана си, но пак е намерил място в сърцето си за страданието на човечеството.
— Минис иска да служи на баща си и да изпълни дълга си към клана. Никой аахим не би могъл да иска друго.
Ниш небрежно сви рамене.
— Предполагам, че е така. Тогава какво искаш от мен?
Аахимът отново се приближи до него. Дългите пръсти се вкопчиха в раменете на механика с устрема на метални нокти.
— Какво искаше синът ми от теб?
— След като му разказах за себе си, той прецени, че аз имам най-голям шанс да открия летящия конструкт. Защото познавам Тиан добре. И защото съм храбър и изобретателен.
— Аз бих казал, че си некадърен самохвалко! Каза ли ти какво възнамерява да прави с летящия конструкт, след като се сдобие с него?
— Да го предаде на приемния си баща, разбира се.
Пръстите го пуснаха.
— Минис е прилежен син. Не зная достатъчно за теб, Крил-Ниш Хлар, макар да разпитвах много. Ела. Да седнем.
Витис се обърна към конструкта и направи знак. Появи се друг аахим, носещ покривка и кошница.
Ниш приседна в сянката на едно дърво, където ускореният му пулс постепенно се успокои. Може би Витис не възнамеряваше да му навреди.
Аахимският предводител го разпита подробно за случилото се през последните месеци, без да отделя тъмните си очи от лицето му. Механикът имаше усещането, че събеседникът му го разчита.
Крил-Ниш отговаряше откровено, макар и не по изповедния начин, по който се бе разкрил пред Мира. Бедната Мира. Той не можеше да прогони онази нощ от съзнанието си. Не можеше и да вини вдовицата.
Изслушал историята, аахимът изсумтя и каза:
— Дори и ако половината от нещата, които ми каза, са истина, у теб има хляб. Освен това те се припокриват с вече чутото. Ти си изобретателен и имаш известно плъше коварство. Смятам, че все пак ще допринесеш полза.
Думата „полза“ никак не се хареса на Ниш.
— За какво? — попита механикът с неволно изквичаване.
Витис го погледна развеселено.
— Ще те взема със себе си.
— В качеството на какъв? Питомен човек?
— Минис не е сбъркал в преценката си за теб. Ти познаваш Тиан много по-добре от нас. Ще ни помогнеш да открием нея и летящия конструкт. Ставай.
Ниш се покатери в конструкта, удивлявайки се на изработката, далеч превъзхождаща рожбите на сантенарските заводи. Корпусното покритие от черен метал сияеше като огледало, в него човек можеше да се огледа. Подобни елегантни извивки не биха напуснали никоя фабрика. Почти не се виждаха местата, където отделните парчета метал се сливаха.
Вътре Ниш можа да хвърли бегъл поглед върху насочващия механизъм, който нямаше нищо общо с кланкерните приспособления. Върху стъклените индикатори на навигационния ствол проблясваха цветови последователности. Механикът предположи, че те показват полето.
— Слез долу — каза Витис.
Долното ниво на конструкта бе оформено яйцевидно. Десет пътника можеха да се настанят на седалките, които в момента бяха празни.
Тихото жужене, до момента оставало почти недоловимо, рязко усили настойчивостта си. Конструктът плавно ускори ход. Ниш се настани на една от пейките и затвори очи. За пореден път се бе измъкнал от безнадеждна ситуация. Изглежда съдбата бе благосклонна към него.
Събуди се без представа за времето или къде е попаднал. Конструктът бе неподвижен, угаснал. Ниш се покатери в кабината. Витис го нямаше вътре, а люкът бе отворен. Машината бе приземена насред дървета. Отвъд тях механикът различи поляна, в чийто център се издигаше кръгла стена от изсечен камък, скосена към върха — изключително опростена кула.