Той се отправи към нея. Изглежда кулата бе много стара, защото във вътрешността й бе пораснало дърво. Личеше, че някога входът й е бил запечатан с каменни плочи, но сега те лежаха на тревата. Крил-Ниш се промуши вътре. Малко по-навътре започваше друга кръгла стена, следваща очертанията на кулата. Тя бе приютявала семейството, някога живяло тук. Сега бе почти значително запълнена от прораслото вътре дърво. Изглежда тази постройка бе изоставена от векове.
Край полусрутената вътрешна стена се издигаше стълбище. Ниш се изкачи до върха и надникна. Опитваше се да си представи как е изглеждала постройката по времето на издигането си. И боязънта, изпитвана от обитателите й, укрепили се срещу мародери.
Гората тук беше прекалено гъста и бързо притискаше видимостта. Но може би в древността тук не се бе издигала гора. Ниш се обърна в другата посока. Витис и още един аахим стояха зад храсталак, сякаш изчакващи някого.
Сега механикът видя, че Минис се е появил насред поляната. Хлар дори не бе усетил приближаването му. Когато младият аахим предпазливо се приближи към кулата, Ниш побърза да се прикрие.
Сред дърветата изникна друга, тъмнокоса фигура, накарала го да трепне — механикът реши, че това е Тиан. Но не беше тя. Косата на тази жена бе къдрава, самата тя бе по-дребна и по-дебела. Тя прекоси шарената сянка, за да изникне до Минис от другата страна на поляната.
Младият аахим и непознатата жена размениха няколко реплики, от които Ниш не можа да чуе нищо. Тя му подаде малък пакет, в замяна на което Минис пусна нещо в ръката й. След това жената побърза да се отдалечи.
Витис изскочи от храстите. Телохранителят му се впусна след непознатата, но не успя да я настигне. Самият Минис остана неподвижен, а по лицето му се четеше страдание.
— Какво правиш тук? — Витис изтръгна пакета от неподвижната му ръка.
Минис не отговори. Приемният му баща разкъса пакета, съдържащ някакви документи. Прочете ги, скъса и тях и ги пръсна по земята.
— Безполезни глупости! Така никога няма да го намериш.
— За какво говориш, приемни татко?
— Зная какво си намислил. Слез! — Последната дума бе придружена с поглед, насочен право към бойницата, зад която се криеше механикът.
Как бе разбрал? Ниш пое надолу, а когато изникна край кулата, Минис пребледня.
— Какво…?
— Зная всичко, приемни сине — каза Витис и прегърна Минис за видима изненада на последния. — Ти си достоен син. Верността ти означава всичко за мен, ние имаме единствено един друг. Но защо не ми каза какво планираш?
Личеше, че Минис се чуди какво точно знае приемният му баща и каква порция от истината би могъл да разкрие. Ниш му се притече на помощ.
— Не е искал да поражда празни надежди. Дори и с моята помощ ще е трудно да намерим летящия конструкт.
Витис рязко се извъртя.
— Не питам теб! Не говори, без да си получил разрешение. Трябваше да ми кажеш, приемни сине — продължи той. — Ужасява ме мисълта да отиваш сам. Ако този човек беше враг, един замах с ножа щеше завинаги да сложи край на Първия клан Интис.
— Не бях сам, приемни татко. Телохранителят ми беше с мен. Тиара и Вунио също присъстваха.
— Те са деца!
— И аз също ще остана дете, приемни татко, ако продължаваш да трепериш така над мен. Задушаваш ме.
— Правя го в името на клана ни. Знаеш, че съм стерилен. Всичко зависи от теб, Минис. Избери една от партньорките, които съм ти подбрал. Създай деца за нашия клан — и за мен!
Лицето на Минис пребледня.
— Но аз не ги обичам, приемни татко.
— Тук обичта няма нищо общо! — изрева Витис, но се овладя и продължи умоляващо. — Защо не искаш да изпълниш дълга си, за да може кланът ни да продължи да живее?
— Не мога, приемни татко!
— Защо?
— Просто не мога.
— Докато не го направиш, няма да получиш свободата си.
Минис се вцепени. Очите му се стрелнаха наоколо — към дърветата, към конструкта, към Ниш. Бавно и трижди си пое дъх, отметна глава назад и погледна Витис в очите.
— Ти ме обичаш прекалено много, приемни татко, и това ме убива! Щом няма да ми позволиш да бъда свободен… няма да живея в робство.
Витис залитна като зашлевен.
— Не — прошепна той.
— Не се шегувам, приемни татко.