— Ние търсим Тиан от известно време. Има много хора, с които бихме могли да разговаряме.
— Защо просто не използваш дара си, Минис?
— Кой дар?
— Предсказването на бъдещето.
— То е колкото дар, толкова и проклятие, защото се явява по своя воля. Аз не мога да го контролирам. Е, почти. Неотдавна видях… — Аахимът млъкна и извърна глава.
— Да?
— Не бива да казвам.
Той отново закрачи напред. Ниш трябваше да подтичва, за да не изостане. Измъчваше го нарастващо неспокойство.
— Видял си нещо, свързано с мен, нали? Видял си бъдещето ми. Ако е така, Минис, трябва да ми кажеш.
— От това няма полза, Ниш. Никога няма полза. Така стоят нещата с предсказанията, колкото и да не ни се иска.
— Моля те, Минис.
— Не видях теб, Ниш. Приятел.
— Кой?
— Не видях. Видях само края.
— Видял си края?
— Прости ми. Не трябваше да го споменавам.
— Вече трябва да ми кажеш. Видял си как човек, който е мой приятел, умира?
— Да — мрачно отвърна Минис. — Но не мога да ти кажа кой, кога или как. Не ме питай повече.
Ниш изпълни молбата му, макар да не спираше да мисли над това. Кой ли бе въпросният приятел? Стар, нов, може би човек, с когото тепърва му предстоеше да се сприятели?
Вече наближаваха конструкта, когато Минис тихо рече:
— Благодаря ти, че не каза нищо на баща ми.
— Моля? — Ниш се откъсна от унеса си.
— За Тиан. Той никога няма да разбере какво изпитвам към нея. Той вижда само, че аз съм аахим, а тя е проточовек.
— Историите ни споменават множество такива двойки — каза Ниш, — макар щастливите сред тях да са малцинство. В това се състои проблемът. Децата, плод на тази любов, са слетници, понякога с необичайни таланти, но по-често умопобъркани. Освен това вие живеете много по-дълго.
— Това няма значение за мен. С Тиан ще бъде различно, зная го.
— Надявам се — каза Ниш.
Минис беше глупак. Тиан никога не би избрала да бъде с него след това, което й беше причинил. А дори и да го стореше, Витис щеше да направи живота му ад. Една евентуална връзка щеше да бъде същинско бедствие. Един истински приятел би сторил всичко по силите си, за да я предотврати.
Ако Минис откриеше Тиан и започнеше взаимоотношения с нея, Витис щеше да получи летящия конструкт. Това не биваше да се случва — полетът би направил аахимския предводител прекалено могъщ. За доброто на човечеството Ниш не биваше да допуска това. Което значеше, че трябва да попречи на Минис да изпълни замисъла си.
Той си мисли, че съм негов приятел, а аз тайно действам против него. Може би приличам на баща си повече, отколкото съм осъзнавал.
Двадесет и четири
— През цялото време сте знаели, че очите ми ще се възстановят — с укор каза Иризис. — Ето защо бяхте толкова груб.
— Не знаех, затова и не ти казах нищо. Действително се случва зрението да се възвърне след подобно изгаряне, но не по-малко са и случаите, в които ослепяването остава постоянно.
— Тогава защо бяхте толкова груб?
— Може би съм смятал, че този урок ще бъде полезен за теб.
— Не беше! — изфуча жената.
— Успя да превъзмогнеш този недъг — многозначително каза Флид. — Ако не беше ти, нямаше да узнаем нищо за възловите точки.
Известно време двамата мълчаха, облегнати на въжения парапет. Накрая скрутаторът добави.
— От друга страна, може би просто съм жлъчен старец.
— Може би наистина е така.
Флид се приближи до въздухоплава.
— Готово. Нека Джал-Ниш върви да гони скитовете си. Това ще ни даде още няколко дни. Къде е Юлия?
— На обичайното място — отвърна Иризис.
Дребната жена все още се беше свила в ъгъла на каютата, под една от платнените седалки.
— Излез, Юлия — каза жената.
Другата поклати глава.
— Какво има?
— Не ме бий — прошепна перцепторът.
— Защо да те бия?
Юлия нямаше намерение да отговаря на подобен въпрос.
— Скрутаторът ми е сърдит.
— Никога не съм го виждала по-весел. Ела.
Юлия неохотно изпълзя изпод седалката.