— Изглеждаш добре — каза Иризис. — По-пълна.
— Бях гладна.
В този момент Флид надникна през прага.
— Здравей, Юлия. На мен прости ли? — попита със смях.
— Не — отвърна тя.
Иризис спа през остатъка от нощта и по-голямата част от следващия ден. След събуждането си установи, че Оон-Ми и Зойл вече не са на борда. Тя съжали, че не бе могла да се сбогува с тях.
При всяко събуждане я очакваше еднаква гледка — високи върхове, обгърнати в лед и сняг. От фабриката въздухоплавът се бе отправил на северозапад и после на север, успоредно на Великите планини в протежение на сто левги. Това пътуване им отне два дни. Сетне те обърнаха курса си на запад, за да прекосят на мястото, където планинската верига от източното крайбрежие на Лауралин срещаше обширността на други склонове. Тук върховете надвишаваха максималната височина, достъпна за машината, което налагаше криволичещ маршрут успоредно с долините и по-ниските места. Продължителното пътуване се отрази неприятно на всички от екипажа.
— Къде отиваме? — запита тя Флид на сутринта на петия ден след напускането.
— Ще видиш, когато стигнем. Моли се Джал-Ниш да не е разполагал със скрити птици.
— Защо?
— Ако неговата версия пристигне първа, с нас е свършено.
Сега въздухоплавът летеше бавно, защото се намираха в границата на излъчване и полето бе слабо. И също така ниско — бяха излезли свирепи западни ветрове, които спираха напредъка. Над земята, макар и по-спокойно, също бе далеч от безветрие — тук вихрите бяха хаотични и понякога ги запращаха нагоре, за да ги изоставят със същата внезапност.
Рано на следващото утро въздухоплавът се обърна на юг и се приготви за приземяване. През нощта теренът се бе променил. Наоколо все още имаше планини, но под тях се разгръщаше падина с назъбени склонове и равно пустинно дъно, сред което блестяха езера. Онези в средната му част бяха изсъхнали, оставили сол. Множество реки се вливаха тук, но нито една не се оттичаше.
— Калитрас — каза Флид. — Съсухрената долина. Противно място.
Бяха се отправили към тъмна структура в южния край на долината: огромна скала, може би издигаща се високо над дъното. Но околните планини я караха да изглежда нищожна. Сред скалата Иризис различи очертанията на крепост.
— Ненифър — мрачно обяви скрутаторът. — Нашата цел.
Два скита кръжаха високо над крепостта — един пристигащ и един отлитащ. Флид изтича при пилота и посочи към птиците. Въздухоплавът рязко се понесе към крепостта. Огромна ъгловата сграда, четири или пет етажа висока, навъсена под стръмните си покриви, която не признаваше естетика. Предният вход бе разположен точно в средата, заобиколен от скучни по форма прозорци. Всичко бе симетрично. Крепостта не изглеждаше на място, точно това бе целта. Скрутаторите не се вписваха, те контролираха.
Цялото пространство пред крепостта до ръба на скалата бе павирано.
— Приземи се там! — Флид посочи място близо до склона.
Въздухоплавът докосна земята. Скрутаторът скочи, без да откъсва очи от приближаващия се скит. Дотичаха дежурни, които сграбчиха въжетата на машината и ги привързаха към медни халки, вложени в земята.
— Ела, Иризис. — Скрутаторът крачеше напред-назад. Дългата му вежда потрепваше. — Ти също, Юлия. Да видим какво ще последва.
Скитът се спускаше към задната част на постройката. Юлия се суетеше, търсейки маската си по пода на кабината. Иризис се зае да й помага.
— Какво е това място? — запита тя.
— Ненифър е тайният бастион на Съвета. Не очаквам, че ще се зарадват на появата ми. Или на твоята. Какво се мотаете там?
— Юлия е изгубила маската си — отвърна Иризис и добави: — Никога не бях чувала за Ненифър.
— Беше най-потайното място на света — преди М’ланти да изобрети въздухоплава. Предполагам, че внезапната достъпност на Ненифър доста е шокирала останалите от Съвета.
— Тази изолация не ги ли е затруднявала? Да се намират на седмици път сред нищото…
— Разполагали са с достатъчно време, за да неутрализират тези недостатъци. Непрекъснато използват скитове, а също и… Както и да е. Перквизиторите и следователите вършат по-голямата част от работата. Освен това не всички скрутатори се намират в Ненифър. Само онези, които са част от Съвета.
Намерила маската, Иризис скочи навън и посегна да вземе раницата си.