— Видяхме лиринкс там. Той махна предмет, поставен там преди време. Изглежда те са построили — или отгледали — някаква разновидност на възлопресушител.
— Както подозирах — каза Хали. — Покажи ни устройството, Флид.
За момент скрутаторът трепна.
— Не е у мен.
Насочените върху него погледи вече не съзираха набучен червей, а приковано насекомо, изучавано от група ентомолози със студени очи.
— И защо? — осведоми се Гор с леден глас.
— Лиринксът го отнесе.
— И ти му позволи?
— Едва впоследствие осъзнах съществуването на възлопресушителя — когато излъчването се породи отново.
— Грешка, струвала скъпо. Ако беше донесъл подобен прибор, може би щяхме да погледнем по-сериозно на думите ти. Тъй като не си в състояние да представиш доказателства за съществуването му, не ми остава друго, освен да приема, че ти лъжеш, за да укрепиш разклатената си позиция. До този момент никой не е намирал възлопресушител.
Флид се овладя, макар и не без затруднения.
— Защото са търсили на грешното място. Не е задължително да бъде разположен близо до възловата точка.
— В такъв случай би могъл да бъде навсякъде. И откриването му би било невъзможно.
— Но ние намерихме един.
Оживление последва тези му думи.
— Той лъже — каза Гор.
— Къде се намира въпросното устройство, Ксервиш? — попита Хали.
— И до това ще стигна. Позволете ми да ви разкажа всичко.
Флид накара Иризис да предаде случилото се в Миниен. Една част от разказа й особено привлече вниманието на скрутаторите, включително и на самия Гор.
— Излъчвания, пресичащи се като две равнини под прав ъгъл — рече председателят, поглеждайки към останалите членове на Съвета.
— Възможно ли е…
— Всичко с времето си, моля — рече Флид.
— Значи единственото доказателство от възлопресушителя са били няколко сухи къса — каза Хали. — Това не е достатъчно, Флид. Имахте ли по-голям късмет при втория възел?
— Възловата точка край Фад се оказа напълно угаснала. Няма никакво поле.
— Това не са новини за нас — каза нисък мъж със заострена брадичка и кръстовидно петно плешивина върху овалната си глава. Очите му приличаха досущ на змийски. — Не ни казваш нищо, което не знаем, бивш скрутатор Флид.
— Дори и с членството си в Съвета ти си нищо пред мен, Фушт! — изстреля Флид с неочаквана злост. Дребният неволно се отдръпна. — Именно при Фад майстор Иризис направи откритието.
Флид й направи знак да продължи.
— Просто си помислих, че ако изчезването на полето действително се дължи на възлопресушител, нещо трябва да се случва с извличаната енергия. Пренасочването й би оставило доказателства.
Хали въздъхна:
— Значи все пак съм била права. Лиринксите действително разполагат с устройства, които да унищожават полето. — Тя погледна останалите с горчилка. — Ако Съветът се бе вслушал в думите ми, щяхме да сме разрешили този проблем отдавна.
— Всяка седмица получаваме по дузина шантави идеи — каза Гор. — Докато не бъдат подкрепени с доказателства, те не заслужават сериозно обмисляне. Продължи, майстор Иризис.
Жената приключи историята си, след което скрутаторите започнаха да й задават въпроси. Процесът бе спокоен и отмерен, но тя знаеше, че я преценяват единадесет от най-добрите умове на Сантенар. И не само думите й бяха преценявани. Всяко трепване на миглите й и всяка капчица пот върху челото й биваха отчитани.
Освен това те бяха мистици. Всички я изпитваха със странната разновидност на Изкуството, представляваща скрутаторска магия. Кръстът й бе подгизнал от пот по времето, когато Гор даде знак, че са приключили. За нейно облекчение той изглеждаше доволен от истинността на казаното.
Флид поднови разказа си.
— Накрая се върнахме във фабриката на Иризис, за да изследваме възловата точка, разположена дълбоко в хедроновата мина.
— Глупава постъпка — каза Хали.
— Но изключително важна. Тамошното поле се намираше в процес на отслабване, което ни позволяваше да…
— Намирало се е в процес на отслабване, защото не си смогнал да го защитиш от врага — прекъсна го Гор.
— Вярвам, че това вече бе изяснено в депешите.
— Не и по удовлетворителен за мен начин.