— Веднага щом започнахме да проучваме полето, то изчезна. Сякаш някой бе наблюдавал, за да го изключи при нужда.
— И това е всичко? — викна Фушт.
— Там също не открихме възлопресушителя — каза Флид. — Тогава Джал-Ниш…
— Джал-Ниш е бил там? — намеси се някой.
— Той… ни прекъсна. Джал-Ниш зададе на перцептора интересен въпрос. Попита я дали вижда излъчването. Кажи на Съвета какво му отговори ти, Юлия.
От самото начало дребната жена бе стояла свита и мълчалива. Сега тя се изправи, погледна ужасено скрутаторите и тихо каза:
— Виждам всякакви полета.
— Полета? — трепна Гор. — Обясни, перцепторе.
— Възелът имаше четири излъчвания — каза тя, имитирайки гласа му. Не бе правила това от цяла вечност. — Едно, което хората наричат полето, бе мъртво. Ноктестите го бяха източили.
— Така тя нарича лиринксите — услужливо обясни Флид.
— Не се отнасяй с нас като с идиоти! — каза Гор. — Продължи, перцепторе.
— Имаше още три излъчвания, като стени, всечени една в друга. Те бяха много ярки.
— Превъзхождащите излъчвания — промълви председателят. — Най-сетне! Виждала ли си подобни полета и преди, Юлия?
— Да.
— Къде?
— Не мога да си спомня.
Юлия изглеждаше много измъчена и Иризис знаеше защо. Никой не се бе досетил да я попита. Но тя се страхуваше да отговори по такъв начин.
Иризис я хвана за ръката.
— Юлия — меко каза тя, — това, което знаеш за тези полета, може да се окаже от изключително голямо значение. Моля те, помисли си къде си ги виждала преди.
— Видях ги на онова студено място, където ти помогнах. Където имаше лош възел.
— Леденото плато? Когато се опитвахме да спасим Тиан от лиринксите?
— Да — прошепна Юлия, поглеждайки нервно към скрутаторите.
— И там ли имаше четири полета?
— Така мисля. Лошият възел бе двоен. Не можех да го видя ясно. — Гласът й бе почти недоловим.
— Ако това наистина са превъзхождащите излъчвания, защо не ги вижда непрекъснато? — каза Фушт.
— Може би слабото поле ги прикрива — рече Флид. — Това би обяснило защо тя и занаятчия Зойл Аарп са ги виждали едва след източването на възловата точка.
— Възможно е — каза Гор със съмнение. — Трябва да проучим въпроса допълнително.
Той подробно разпита Юлия, но не научи нищо повече. Тя просто виждаше, не разбираше.
— Тогава попитах Юлия дали вижда какво източва полето — продължи Флид. — Тя ни каза, че възлопресушителят не е далече: отвъд срутване, несъмнено причинено от лиринксите. И наистина го открихме. По-скоро открихме къде е, защото беше невъзможно да се приближим. Мястото бе изключително необичайно, материята бе изгубила плътността си. Джал-Ниш пропадна през пода, защото скалата не можеше да го удържа.
— Забележително — рече Гор. — Същинско чудо, стига да се окаже истина. Какво стана с Джал-Ниш Хлар?
— Оцеля — със съжаление каза Ксервиш Флид. — Не съм сигурен за хората му. Не беше особено щастлив, когато го оставихме. — Той погледна към вратата. — Предполагам, че това е неговият доклад.
Вестоносец тъкмо напускаше преддверието, понесъл запечатано послание към председателя. Гор разкъса плика и набързо прегледа съобщението, преди да го предаде на останалите от Съвета.
— Последната част от историята ти бива потвърдена — рече председателят, — макар че Джал-Ниш приписва заслугата на себе си и обвинява теб. Остави ни за момент, Флид.
Флид, Иризис и Юлия се отдалечиха до ръба на скалата, но скоро бяха повикани обратно.
— Приемаме историята ти — каза Гор — и ти благодарим за донесените вести. — Не изглеждаше особено доволен, докато изричаше тези думи. — Съветът гласува и реши да бъдеш възстановен на скрутаторската си позиция. Но не и на предишното си място в Съвета, разбира се.
Флид благодари и поотделно се поклони на всеки от скрутаторите.
— Ами Джал-Ниш? Той запазва ли своята позиция?
— Временният скрутатор се представя задоволително. Няма основания за понижаването му.
Ксервиш не реагира, макар че това не бяха добри новини за него. Докато Джал-Ниш разполагаше с власт, щеше да я използва срещу противниците си.
— Както е угодно на Съвета.
— Не съм свършил. В западните територии войната се развива зле. Лиринксите концентрират силите си отвъд Туркадско море, за да нанесат съкрушителен удар — от който няма да съумеем да се възстановим. Имаме две възможности: да изоставим всичко на запад от Червейния лес или да атакуваме веднага.