— Това е малко вероятно, тъй като лиринксите не са в състояние да използват нашите Изкуства.
— Ако са се научили, точно така биха искали да продължим да си мислим. Освен това те притежават несравнима способност да откриват оригинални методи за постигане на целите си.
— И пак не виждам защо постъпката ми е такъв проблем.
— Съветът взема под внимание и евентуалния момент, в който е спечелил войната и властта му може да бъде оспорена. За да могат да се защитят, скрутаторите трябва да узнаят какво точно си направила, а после да се погрижат да не предадеш знанието си другиму.
Иризис се закова на място и рязко се обърна към него.
— Какво?
— Те не възнамеряват да те пуснат да си вървиш, Иризис, макар че ще изчакат до моето заминаване. Не могат да си позволят да те оставят жива. Не спирай. Несъмнено в този момент ни наблюдават.
— Какво възнамерявате да правите?
— Не мисля, че мога да направя каквото и да било. Веднага щом всичко бъде готово, трябва да потегля. В случая не ми е предоставен избор.
След измъкването от Джал-Ниш и възстановяването на зрението си Иризис си бе позволила да се наслаждава на живота ден за ден, без да мисли за бъдещето. Бе смятала, че се намира в безопасност, под защитата на Флид. Бедната глупачка.
— Възнамеряват да ме убият?
— Може би не — небрежно отвърна той. — Но не можеш да избягаш. Само един път отвежда от това място, а той се намира под непрекъсната и тежка охрана. Нужни са им занаятчии, а ти си сред най-добрите. Може и да поискат да използват необичайния ти талант.
Как можеше той да говори толкова спокойно за подобни неща?
— Сигурно знаят, че съм измамница. Веднага щом узнаят как съм надвила гадателката, повече няма да съм им нужна.
— В такъв случай задръж тайната колкото се може по-дълго.
— Но аз вече им казах всичко.
— Но те не са могли да пресъздадат стореното от теб, затова ще продължават да те разпитват. Възползвай се от това.
— Погледнете какво са сторили с вас, когато сте се опитали да направите нещо подобно.
Скрутаторът потърка белязаната си ръка.
— Моят проблем не беше премълчаването на тайни, а вренето на носа в техните тайни.
Това дойде в повече на Иризис.
— Така с нищо не ми помагате, Ксервиш! Имам чувството, че вие вече сте ме изоставили.
— Получил съм строги нареждания. Трябва незабавно да се отправя към Госпет.
— И преди сте нарушавали нарежданията на Съвета.
— Ако изгубим това сражение, губим западните територии. Ти означаваш много за мен, Иризис, но, както съм ти казвал много пъти, ако някога се наложи да избирам между теб и общото благо, ще избера последното. Сега бях изправен точно пред такава дилема. Как бих могъл да предпочета теб пред съдбата на света?
— Не е нужно да изглеждате толкова самодоволен.
— Не говори глупости. Те ме наблюдават през всеки миг от деня. Една погрешна стъпка от моя страна ще им е достатъчна. Виж, Иризис…
— Оставете ме! — тросна се тя. — Вървете да изпълнявате скъпоценния си дълг. Винаги съм знаела, че сте истински скрутатор.
Обичайно безизразното лице на Флид се промени. Очите му се стесниха до мрачни сърпове под слятата вежда.
— Такъв съм. — С подигравателен поклон той се обърна и пое към крепостта.
Иризис продължи да се разхожда край ръба. Това бе най-необичайното място, на което бе стъпвала. Отвъд Ненифър планините разпростираха могъщите си върхове докъдето поглед стигаше — и ставаше дума за действително величествени склонове, далеч превъзхождащи планините край завода. Тукашните стръмнини задържаха малко сняг, в по-ниските си части кафенеещи от сухота.
Пред нея, дълбоко под скалата, се простираше огромната Калитрас — Съсухрената долина. Тя бе обградена отвсякъде от планински вериги, от които се стичаха реки. Но никаква вода не се оттичаше, защото тази земя лежеше под морското равнище. Тя поглъщаше вливащите се в нея реки, за да получи названието си.