Иризис приседна на ръба, загледана в пустошта. Все някога животът й щеше да свърши. Освен това Флид можеше да е прав: винаги съществуваше вероятността скрутаторите да преценят, че тя ще им е по-полезна жива. Ненифър трябва да бе приютил стотици работници. В крайна сметка Иризис притежаваше и други таланти.
По време на вечерята същия ден Флид отново получи възможност да се срещне с Иризис.
— Съжалявам — каза той. — Следят ме. Не мога да направя нищо, с което да ти помогна.
— Благодаря. — Тя отнесе купата си, за да се настани на маса в далечния край на помещението. Стори й се, че е видяла обида в очите му. Толкова по-зле за него. Щеше да му мине бързо. Щеше да я забрави. В крайна сметка той бе скрутатор, лъжлив, безскрупулен манипулатор, който би направил всичко и би използвал всеки, за да постигне желаното.
По принцип наслаждението й от храната не бе обвързано с настроението, а тази в Ненифър бе отлична, само че днес Иризис нямаше апетит и скоро отмести купата си.
Юлия изникна до нея, приближила се безшумно. Дребната жена умееше да се придвижва като призрак, когато пожелаеше — което значеше през по-голямата част от времето.
— Нещастна ли си, Иризис? — тихо каза тя и мушна главата си под ръката на по-високата жена. Юлия обичаше да се притиска до приятелите си, а това противно място още повече изостряше нуждата й от близост, въпреки ревността към Иризис, която все още я измъчваше.
Иризис реши, че вече й е простен натискът, който бе оказвала върху Юлия преди седмици.
— Страхувам се, Юлия. Скрутаторите нямат намерение да ме оставят жива.
Юлия рязко пое дъх, сетне потърка буза по ръката на Иризис.
— Какво си направила?
Иризис обясни.
— Гадателката беше зла жена — каза перцепторът.
— Познавала си я?
— Разчетох я в решетката си. — Дребните косъмчета по ръцете на Юлия настръхнаха.
— Можеш да разчиташ характера на човека от начина, по който той се появява в решетката ти?
— Разбира се.
— Какво мислиш за скрутатора? И той ли е зъл?
Юлия я погледна неопределено и се премести на стол от другата страна на масата.
— Скрутаторът беше лош с мен.
Вероятно тя имаше предвид времето, когато Флид я бе принудил да търси кристали в мината. Или може би когато й бе изкрещял да спусне асансьора. Юлия никога не забравяше подобно отношение. Тя не отвръщаше на понесените удари, но си отмъщаваше, като отказваше да съдейства.
— Ами Гор?
— Той е главен скрутатор — каза Юлия с тон, загатващ, че други разяснения не са необходими. Може би действително беше така.
Иризис тъкмо довършваше чая си, когато Юлия се спусна от стола и се сви под масата. Само очите й се подаваха над ръба на масата.
Русата жена се огледа, за да подири източника на тази тревога. Гор се беше насочил към масата им.
— Да те няма, мишленце — презрително каза той.
Последвала заръката му, Юлия изчезна между масите.
Иризис издържа погледа му. От него се страхуваше почти колкото от Джал-Ниш, но нямаше никакво намерение да го показва.
— Да? — каза тя, дръзко повдигнала брадичка.
— Знаеш какво искам.
— Казах ви всичко.
— Кажи ми как си го направила и ще получиш разрешение да заминеш с Флид утре.
— Може да съм обикновена работничка, скрутатор Гор, но не съм идиотка. Зная, че няма да напусна Ненифър жива.
Той не показа изненада. Гор рядко демонстрираше реакция, освен в умишлените случаи.
— Както желаеш. Но трябва да знаеш, че познатият ти живот не е единственият начин да се живее. С талант като твоя би могла да станеш мистик.
Начинът на подчертаване на последната дума пораждаше впечатлението, че това е върховната мечта на абсолютно всяко разумно същество.
— Аз не исках да бъда занаятчия. Какво ви кара да мислите, че бих искала да бъда мистик?
— Поставена пред алтернатива, включваща могъщество и безпомощност, смятам, че ще направиш правилния избор.
Иризис знаеше, че трябва да се усмихне и да благодари, да приеме предложението му и да го използва, за да подири изход. Това бе разумната постъпка. Но тя не можеше да го стори. Не можеше да се съюзи с представител на толкова покварена система. Той искаше да поквари и нея. Освен това репутацията й им бе добре известна. Тя бе вдигнала ръка срещу перквизитор Джал-Ниш Хлар, бе нарушила заповедите му, бе убила изпратена да я залови гадателка… Списъкът с престъпленията й се проточваше и недвусмислено указваше, че тя е яростна противница на всичко, което Съветът представлява. Не изглеждаше вероятно, че тя би се поддала на влиянието им. Това предложение бе капан.