— А може би не — продължи председателят. — Жалко. Така щеше да е по-лесно. — Той се изправи и й направи знак да го последва.
Поеха по протежението на дълъг коридор, облицован с травертин — достатъчно дълъг, за да смали края си в невидимост. Близо до въпросния край Гор я отведе в малка и ярка стая. Всеки разпит биваше провеждан на различно място.
И неизменно завършваше по един и същи начин — тя му се подиграваше, а той се нахвърляше отгоре й с юмруци. Цялата бе покрита с белези, макар и не на видими места. По някаква причина Гор не искаше останалите скрутатори да знаят. Ако Иризис не беше охладняла към Флид, щеше да му покаже белезите.
След разпита тя бе отведена в друга стая, няколко нива по-надолу. Вратата й нямаше ключалка, само дръжка.
— Затвори — каза Гор, когато Иризис прекрачи прага.
Вратата се притисна към рамката си и остана като запечатана. Умно. Занаятчия с нейните таланти би могъл да се справи с повечето механични ключалки, но не и с мистична, базирана на Изкуството. Този запор не беше зависим от полето и Иризис бе безсилна срещу него. Може би трябваше да приеме предложението на Гор.
Няколко часа по-късно на вратата се почука тихо.
— Иризис?
Това бе Флид. Все пак бе дошъл за нея.
— Да? — прошепна тя в отговор. — Как ме открихте?
— С много усилия. Наложи се да оставя свое подобие в стаята и да си послужа с… друга скрутаторска магия, за да дойда тук незабелязан. Не съм напълно сигурен, че е проработила.
— Измъкнете ме. Не мога да понасям това място.
— Каква е ключалката отвътре?
— Няма ключалка. Само обикновена дръжка, която не помръдва.
— Опасявах се от това. Вътре няма ли нещо, с чиято помощ да отвориш вратата?
— Не и без инструменти. Всичко е фиксирано.
— Подозирам, че дори и да успееше, вратата пак не би помръднала.
— Гор просто й нареди да се затвори и си отиде.
— Би могло да бъде всяко от дузината запечатващи заклинания — каза Флид.
— Можете ли да го преодолеете?
— Зависи кое заклинание е използвал. А може и да не съм в състояние. Гор е много по-възрастен от мен.
— Не изглежда така.
— Подмладяването е нещо прекрасно. Той е по-възрастен, по-силен, по-могъщ…
— Ако само ще се оправдавате, по-добре си идете още сега.
— Правя всичко по силите си — студено каза той.
Иризис осъзнаваше това, но то не помагаше на настроението й. Освен това у нея бе започнало да се заражда желанието да унищожи онова, което не може да спаси.
— То не е достатъчно, скрутаторе.
Той не отговори. Настъпи пълна тишина. След около минута тя се изплаши, че Флид я е изоставил.
— Ксервиш? — тихо каза тя.
Нищо.
— Ксервиш… Съжалявам. Просто всичко това ми идва в повече.
— Просто мълчи. Опитвам се да го разгадая.
— Кое? — прошепна тя, залята от облекчение. Естествено, че не бе я изоставил. Те бяха приятели, тя бе спасила живота му.
— Запечатващото заклинание. Мисля, че го разпознавам.
— Можете ли да го неутрализирате?
— Може и да успея. Но има един проблем.
Тя го изчака да се доизкаже. Но след като мълчанието отново се проточи, подчертавано единствено от леки продрасквания по вратата, Иризис попита:
— Какъв проблем, Ксервиш?
— Когато заклинанието бъде развалено, то изпраща сигнал до човека, който го е поставил. В случая Гор.
— И вие сте неспособен да обезвредите предупреждението?
— Не и без той да узнае.
— Значи не можете да сторите нищо.
— Боя се, че е така.
— Поне опитахте.
— Това не е голяма утеха.
Сега Иризис искаше да остане сама. След като Флид не бе в състояние да й помогне с нищо, нямаше полза да остава тук и да се излага на риск. Не искаше той да остава само заради нея.
— Вървете.