Почти можеше да долови смущението му.
— Добре. Отивам.
— Сбогом. — Просто върви, мътните да те вземат.
— Съжалявам, Иризис — тихо каза той.
Жената не отговори.
Това несъмнено бе най-потискащата нощ в живота й. Иризис не понасяше да бъде безпомощна. Гор се появи рано сутринта — изщракването на вратата я събуди. Струваше й се, че цяла нощ не е затваряла очи.
Председателят влезе в стаята. Да, стая беше, а не килия.
— Виждам, че си имала посетител през нощта — каза Гор с усмивка.
Отговорът й съдържаше студенина:
— Нямам представа за какво говорите.
— Не ме прави на глупак, Иризис. Не съм заел настоящата си позиция по случайност. Зная всичко, което се случва около мен. Мога да разчета кога е дошъл Флид, какво се е опитал да направи и кога си е отишъл. Това е достатъчно, за да го изключа и да му назнача смъртна присъда.
— Тогава защо не го направите?
— Защото имам работа за него. Работа, за която не се осмелявам да рискувам друг скрутатор. Ела, време е да поговорим.
— Нямам нищо против разговорите — каза тя, — но не мисля, че точно това възнамерявате да правите.
— Възнамерявам, майстор Иризис, да приложа определени техники, разработени с цел да предоставят истината от онези, които са я изгубили. Или отказват да я предоставят.
Двадесет и шест
Ниш и Минис прекараха почти седмица в преглеждане на шпионските доклади и изучаване на карти от маршрута, по който Тиан се бе отправила след нападението си над аахимския лагер. Впоследствие се отправиха на търсене с конструкта на Минис, придружаван от още три машини. В продължение на друга седмица следваха западния ръб на огромния Червеен лес, за да проучват твърденията на очевидци. Повечето от тези твърдения се оказаха лъжливи или погрешни. Не откриха нищо, но за Ниш имаше известна полза: благодарение на повреди и затруднения, той можа да научи малко повече за механизма на конструктите. Лъчението, на което разчитаха, тук бе по-слабо от ааханското, и това създаваше множество проблеми.
Върнаха се в главния лагер, понастоящем разположен в северната част на Алмадин, за да признаят провала си. Вече два пъти изправял се на доклад пред побеснелия Витис, Крил-Ниш никак не бе нетърпелив за предстоящата среща. Когато вестоносец го призова да се яви в командната палатка, механикът бе убеден, че го очакват страдания, но аахимският предводител като никога се оказа в добро настроение.
— Гилаелит, търгуващият мистик, който живее на върха на Бореа Нгурле, е бил отвлечен от лиринкси — каза Витис, без да уточнява източника на информацията си. — Имаш ли представа защо?
— Никога не съм чувал за него — отвърна Хлар.
— Отвличането може да не е свързано с летящия конструкт — внимателно продължи предводителят. — Възможно е лиринксите да възнамеряват да го използват в подкрепа на проучванията си.
— Плътоформиране — потръпна Ниш. От самата мисъл го побиваха тръпки.
— Искам отново да посетите Бореа Нгурле. Дръжте ме в течение. И не се приближавайте до Нириандиол.
Вулканичният връх не можеше да бъде достигнат директно от запад, защото гората бе прекалено гъста и неравна за конструктите. Затова последваха криволичещ път успоредно на Уорд Ялок, сред стръмнини и пропукани долини. Значителна част от тукашната територия бе достъпна единствено за придвижващи се пеш. Десетки хиляди войници биха били необходими за пълното й претърсване. След като отминаха източния край на езерото, те се отправиха по Големия северен път и продължиха по него на юг, докато не достигнаха отклонението към Пламтящата планина.
Ниш и Минис оставиха конструкта в подножието на планината и продължиха пеш, поверявайки машината на придружаващия ги аахим. Някъде следобед Минис спря край превит встрани храст, видимо премазан от нещо тежко. По-нагоре по склона друг храст бе смачкан изцяло.
— Интересно — каза младият аахим. — Но може да ги е смачкал кон или някакво диво животно.
— Животното просто би заобиколило. Виж, там има счупен клон. — Ниш посочи още по-нагоре по склона.
Дирята ги отведе до входа на пещера, някога прорязана от напора на лава. Върху една стърчаща скала механикът откри ясни следи от остъргване.
— Това също би могло да е дело на животно — каза Минис.
— Трябва да е имало изключително твърда кожа. Не, нещо е било пренесено по този маршрут преди седмици. Да видим откъде е дошло.