Поеха обратно сред гората и след часове търсене откриха дълбоки врязвания в чифт рухнали дървета.
— Има само един начин, по който нещо би могло да се озове тук — каза Ниш. — Нещо голямо и тежко е паднало от небето и е имало формата на конструкт. Гилаелит ви е излъгал. Той го е пренесъл горе. Само че като пленник на лиринксите машината няма да му е от полза.
— Надявам се Тиан да е добре. — Очите на Минис пламтяха.
Ниш се измъчваше от колебание. Той вече не искаше Витис да получи летящия конструкт, но тъй като вече бе прекалено късно да направи нещо, поне можеше да си припише известна заслуга.
— Да отидем и да проверим.
— Първо трябва да кажем на приемния ми баща.
— Заради това забавяне ще я изгубиш — каза механикът.
Аахимът потръпна, но само за момент.
— Татко изрично ми забрани да отивам в Нириандиол. Не мога да му се опълча.
— Докато се върнем, конструктът ще е изчезнал. Тиан също.
Отне им ден да открият Витис, защото той бе отвел контингент аахими до югоизточния край на езерото Уорд Ялок. Предводителят ги наруга, задето не са тръгнали след Тиан веднага.
— Но ти ми забрани… — поде Минис.
— Минал си покрай две хиляди конструкта, за да ме намериш. Трябвало е да проявиш малко повече инициативност!
Витис отдели шестдесет машини, които веднага поеха обратно към Бореа Нгурле. Макар че пътуваха непрекъснато, пак им отне ден, за да стигнат.
Ниш предварително знаеше, че са закъснели. Разлагащите се тела на верандата и залостената врата само потвърдиха предчувствията му.
— Строшете вратата! — мрачно нареди Витис.
Халцедоновата порта се оказа неочаквано упорита. Десетина удара бяха необходими, за да я разтрошат.
— Претърсете всяка стая, килер и подземие — нареди предводителят. — Онзи ухилен маймун не спираше да ни се подмазва, а през цялото време е криел конструкта! Ще го унищожа!
Горните нива се оказаха празни, но по време на дългото претърсване аахим дотича откъм мазето.
— В едно от подземията има залостена врата, Витис.
Лицето на предводителя просия.
— Разбийте я!
Всички се хвърлиха надолу. Ниш изостана. Когато достигна вратата, един аахим бе започнал да я сече с брадва. Между ударите механикът долови познато жужене.
— Все още е вътре — ревна Витис. — Бързо!
Той измъкна виолетов жезъл и го насочи към вратата, която се пръсна на късове.
В далечния край на подземната зала се намираше конструктът. Част от металните пластини бяха прикрепени към задната част, а към едната му страна бе прикрепено странно четирикрако приспособление. В кабината на конструкта се виждаше дребна, тъмнокоса жена, която рязко се обърна при нахлуването им.
— Тиан! — изкрещя Минис.
Тиан бе пролазила до тетрапода, бе извадила хедрона и в момента се отправяше обратно. Катеренето бе изтощително, макар че вече го бе повтаряла многократно. Безполезните й крака не спираха да се поклащат. Тя се плъзна вътре, вложи кристала и го застопори.
Настаняваше се на креслото, когато първият удар се стовари върху вратата на мазето. Острието на брадвата се вряза сред дъските, преди да бъде изтеглено. За момент нечие око надникна през дупката, сетне ударите заехтяха отново. Вратата нямаше да издържи дълго.
Рухването й дойде дори по-рано от очакваното — сломи я енергийна експлозия. Дузина аахими нахлуха вътре, предвождани от Витис. Нямаше време за довършване на тестовете. Нямаше и време да си слага коланите. Тиан сграбчи насочващия лост, включи се в полето и механизмът оживя. Таптерът се издигна на нормална надземна височина, поклащайки се във въздуха. Но щеше ли да може да лети? Занаятчията си сложи специалните очила и откри превъзхождащите излъчвания. Тук те бяха особено силни.
— Спри! — кресна Витис и повдигна някакъв жезъл.
Тиан сграбчи оръжието на Гилаелит, насочи го към нахлулите и го задейства. Лъчът прокара диря на разруха в стената, преди да пръсне прага. Аахимите отскочиха назад.
Тя завъртя таптера — прекалено рязко, защото в инерцията си машината се обърна с муцуна към вратата. Аахимите отново настъпваха. Жената стреля отново, само че този път лъчът се разпадна почти веднага сред рояк от искри — съхранената в кристала енергия бе изчерпана.