На фона на отдалечаващия се конструкт Витис се отдръпна от прозореца — толкова побеснял, че не бе в състояние да се държи на крака. Минис бе пребледнял и трепереше. А на Ниш му идваше да ликува.
— Вижте накъде ще отлети — писна аахимският предводител. — Проследете я! Предложете огромни възнаграждения за ценна информация и жестоки наказания за лъжлива. Открийте хората, слугували тук. Оцелелите не може да са стигнали далеч. Запишете всички информатори. Хан, докарай флотилията ми тук. Свържи се и с останалите части. Ще тръгнем след нея с всички конструкти, с които разполагаме.
Първенецът на клан Интис скоро откри слугите на Гилаелит, избягали в пещерни укрития, и ги подложи на мъчения. От тях не научи нищо, защото те не знаеха плановете на Тиан. Никс, единственият който би могъл да има известна представа, не можеше да бъде открит.
Трябваше да изминат две седмици, преди да открият първите следи, тъй като Тиан бе влетяла в гъста облачна покривка, позволила й да скрие посоката си на бягство. Сега разбраха, че е поела на югозапад. Аахимските конструкти се спуснаха успоредно на Големия северен път, пораждайки значителна паника сред жителите на Боргистри. Нямаше друг път — малко друмища прорязваха Червейния лес, а те не бяха подходящи за конструкти.
Конвоят непрекъснато нарастваше, защото отделилите се отряди се вливаха обратно. Отвъд Нишин и Лакътин флотилията се разпръсна в обхват от сто левги. Някои от конструктите продължиха на запад към Талтид и отвъд, други завиха на юг към Нихилнор и Ооло, трети свърнаха към Салудит и Лунния друм, за да покрият Боргския лес. Дори Мъгливите блата не бяха пропуснати. Машините непрекъснато обменяха информация помежду си — денем с помощта на знаменца, нощем чрез светлинна сигнализация. Витис бе твърдо решен да открие Тиан, без значение в каква посока е избягала, дори и отвъд Туркадско море.
В края на третата седмица получиха информация, че Тиан е била видяна близо до Госпет, град в югоизточната част на Талтид, недалеч от Гнулпския лес. Главните сили се отправиха натам, само че близо до Госпет дирята изчезваше. Витис лично разпита информаторите, но не научи нищо.
— Възможно е лиринксите да са я пленили — каза той.
— Бихме могли да изпратим посланици до Снизорт — предложи Триор. — Да предложим награда за нея и допълнителна за таптера.
— Каква награда? — обади се Ниш и моментално съжали.
Витис го изгледа студено.
— Ти какво правиш тук? Изчезвай!
Докато механикът се отправяше към изхода, Витис поднови разговора си:
— Има само една награда, която би представлявала интерес за тях.
Крил-Ниш изстина.
— Не! — възкликна той. — Умолявам ви…
С огромните си крачки аахимският предводител се озова до вратата и го изхвърли отвъд прага.
— Ако лиринксите действително разполагат с летящия ми конструкт, предложете им съюз срещу проточовеците! — каза той. — И заключете Крил-Ниш Хлар. От този момент той е представител на вражи вид.
Двадесет и седем
Тиан летя през цялата нощ и през последвалия ден, стараеща се да се прикрива сред облаците. Продължаваше да се опасява, че амплиметът ще промени курса или ще прекрати достъпа на енергия, само че повече проблеми с него не възникнаха. Еуфорията от бягството й отдавна бе изчезнала, заменена от нетърпима тревога — как щеше да намери Гилаелит, когато пристигнеше? Към това притеснение се прибавяше и виновната й съвест: отново бе поставила себе си преди дълга.
Беше почти привечер, когато достигна Снизорт. От тази височина цялата територия, разположена насред Талтид, приличаше на лунна повърхност със смолните си ями. Върху земята и из въздуха Тиан можеше да види движение — лиринкси. Изглежда Снизорт се намираше под контрола на врага. Никс не й бе казал това. Занаятчията можеше да види, че стени обгръщат около квадратна левга земя, но никъде върху тази площ не се виждаха постройки. Преди смрачаване тя не се осмеляваше да се спусне по-ниско.
Талтид се оказа хълмиста земя, чиито солени почви допускаха единствено оскъдна трева, ниски храсталаци и шипеста растителност. Личеше, че някога сред тези дюни се е виела река, виждаха се и белезите от някогашни обработваеми земи. Но сега цялата земя бе пустош. Обитателите или я бяха напуснали, или бяха погинали, изядени. Върху много от хълмовете се виждаха достатъчно големи канари, които можеха да послужат като скривалище, стига занаятчията да успееше да се спусне незабелязана до някоя от тях. Земята около Снизорт бе обсипана с петна на просмукване, които веднага се забелязваха на фона на всеобщата сухота и оскъдна сиво-синя растителност.