Младата жена се постара да сравни гледката под себе си с прочетеното в бележките от дома на Гилаелит. Трябваше да знае срещу какво се изправя, а й оставаха само минути дневна светлина.
В зоната на просмукванията почвата и пясъчникът под нея бяха изпълнени с асфалта, избликващ от огромни подземни находища. С течение на времето черната, зловонна гъстота се бе разпръсквала и втвърдявала, макар и не в такава степен, че да не може да бъде разсечена с лопата — а през студените месеци с помощта на чук и длето. Снизорт бе представлявал източник на асфалт в продължение на осем хилядолетия — до появата на лиринксите. За този период в земята бяха зейнали редица ями, най-дълбоката от които надвишаваше деветдесет дължини. Една такава яма се простираше точно под нея. Дори и от тази височина битуминозната воня дразнеше обонянието на Тиан.
В центъра на тази яма, разположена в стените на Снизорт, занаятчията можа да различи огромна бляскава чернота — Голямата сълзевина. Повърхността й бе покрита с прах и излъчваше заплаха с вискозитета си. Стелеха се лениви изпарения. На вид изглеждаше студена, но Тиан знаеше, че асфалтът е достатъчно топъл, за да тече.
По-дребни сълзящи цепнатини, ями и блата обгръщаха Голямата сълзевина в рамките на левга. В тъмното те щяха да представляват значително препятствие за Тиан. Топлият асфалт се простираше на разстояние още няколко левги, за да превърне земята в безплодна пуста. Стичаше се и по склоновете, макар и с ленив напредък. През зимата не помръдваше, но и не се отдръпваше — веднъж достигнал определена позиция, оставаше там, увеличавайки единствено крехкостта си. Поне докато изобретателните човеци не протегнеха ръце към него. Най-достъпните източници бяха отдавна изчерпани.
А много други оставаха недостъпни. По-големите източници оформяха езера, от чиито брегове можеше да бъде черпен материал. Тяхното ниво никога не се променяше, защото изпод земята продължаваха да извират нови запаси. Жадни животни, понякога и непослушни деца, се случваше да поемат сред повърхността им. Телата им никога не биваха открити. Те бавно потъваха в гъстата течност, за да бъдат запазени завинаги…
Тиан се отърси от мислите си и пристъпи към належащата задача — да си намери скривалище за през нощта. До този момент не бе обмисляла тази част от плана си, за което свидетелстваше пристигането й — ако бе отделила известно време за подготовка, не би се осмелила да дойде направо тук. Какво можеше да направи една невъоръжена саката жена срещу крепост, пълна с лиринкси?
Веднага след залез тя насочи таптера към група канари, увенчаващи хребета на хълм на около левга от стените на Снизорт. Измежду камъните стърчаха дървета: кичури върху оплешивяващо теме. Приземяването сред сумрака се оказа трудна задача. Тиан се изпоти, докато спусне машината.
Тя разположи конструкта под дърветата и скалите, така че да не може да бъде видян от небето. Сетне извади бипирамидата, диамантите, свързващите ги проводници и собствения си хедрон. Всичко това Тиан уви внимателно и прибра в торбицата на гърдите си. С мъка се прекачи в тетрапода и инсталира кристал. Тук полето бе странно, но предоставяше използваема енергия — това бе всичко, което имаше значение. Накрая тя покри таптера с клони — сега само изключително усърдно дирене можеше да го открие. Лунният сърп, издигнал се на запад, предоставяше бледа светлина.
Сега какво? Как щеше да открие Гилаелит сред това гнездо? Трябваше да опита, макар че бе чувала ужасни слухове за случващото се с онези, които бъдат заловени да шпионират лиринксите. Ако бъдеше заловена, те щяха да я разкъсат. А поемеше ли към Снизорт, несъмнено щеше да бъде заловена. Това бе същинска лудост.
Но подобна орис бе за предпочитане пред настоящия й живот — да бъде пленница на полунеизползваемо тяло, без надежда да се възстанови. Тиан бе готова да поеме всякакъв риск, за да си върне отново краката. А ако лиринксите я откриеха, поне с мъките й щеше да бъде свършено.
Тя се стараеше да се утеши с тази мисъл, ала се затрудняваше да добие покой от нея.
Занаятчията започна да се промъква — доколкото това бе възможно с тетрапода. Пътят надолу по склона би представлявал трудност дори и през деня, защото хълмът бе покрит със слой пясъчник, приключващ в отвесен склон. Невъзможно беше да преодолее подобно препятствие. Но след няколко оглеждания младата жена откри пукнатина, през която успя да се спусне.