Рил се изправи над нея.
— Бъди така добра да се съблечеш.
— Какво? — викна тя. Сърцето й бе ускорило туптенето си.
— Свали си дрехите. Тук няма да са ти нужни.
— Защо? — изпищя Тиан. — Какво ще правите с мен?
— Аз няма да ти направя нищо.
Погледът й отчаяно се стрелваше в различни посоки. Струваше й се, че тлъсти стоножки пъплят по кожата й.
— Не! — изхриптя занаятчията. — Вие сте чудовища. Няма да ви помагам отново.
— Ако не се съблечеш, Тиан, аз ще го сторя. Убеден съм, че не би искала това. Известно ми е колко си… срамежлива.
Тя поклати глава.
Рил въздъхна:
— Амплиметът е у мен, Тиан. Мога да те принудя.
— В Тиртракс преодолях абстиненцията. Кристалът вече не е от значение за мен.
— Ще видим. Какво правеше там?
— Отворих двер между Сантенар и Аахан, за да могат аахимите да преминат с конструктите си. Те са тук, за да воюват срещу вас.
Безкрилият се навъси.
— Разполагаме и с по-опитни разпитващи от мен, Тиан. Те ще изтръгнат истината от теб.
Той не й вярваше. Това беше добре.
— Дрехите! И по-живо!
— Не!
Тя упорито скръсти ръце.
Рил изрева. Дребен лиринкс се приближи към тях. Тиан веднага разпозна прозрачната кожа и великолепните, безцветни криле. Лиет, която още от самото начало бе изпитвала антипатия към нея.
— Съблечи я, моля те — каза Рил.
Женската, разпознавайки Тиан, избухна в смях.
— Какво й е?
— Наранила си е гръбнака.
Усмивката изчезна. Лиет огледа Тиан, сетне отдръпна Рил настрани и бързо започна да му говори нещо. По лицето на безкрилия занаятчията можа да разбере, че той е притеснен. Разговорът продължи няколко минути, след което Лиет започна да я съблича.
Една ръка се оказа достатъчна, за да я държи, докато другата умело разкопча палтото и ризата. Скоро ботушите, панталоните и бельото също бяха свалени.
Женската я огледа.
— Какви бледи и безпомощни създания сте без дрехи. Да я поставям ли?
— И бързо!
Рил все така изглеждаше неспокоен.
Хванала Тиан в ръката си, женската я отнесе до куба и започна да я потапя. Неподвижните крака на занаятчията се залюляха, преди да потънат. Гъстата течност приличаше на течна кора. Жълто-кафява, хладна и напомняща желе на допир, тя бавно започна да обгръща Тиан. Лютивата миризма се усили, последвана от неприятната воня. Субстанцията бе ужасна на допир, хлъзгава и същевременно лепкава. По кожата на младата жена плъзнаха тръпки.
— Какво правите? — кресна тя. — Какво е това устройство?
— Схематизатор — каза Рил, докато окачваше амплимета на врата й и го спускаше ниско между гърдите й.
— То ще те схематизира — добави Лиет, зъбесто усмихната.
— Не! — изпищя занаятчията. И не спря да пищи, докато схематизаторът до нея не започна да се тресе.
Срещу себе си Тиан зърна око. Две очи. Друга жена, не по-възрастна от нея самата. Очите се разшириха, сетне жената също започна да пищи, по-гръмко и по-пронизително от Тиан. Същото се случи и от дясната й страна.
Скоро цялото помещение се изпълни с крясъци. Схематизаторите изглежда бяха чувствителни към звука, защото започнаха да се тресат яростно.
Рил притича до Тиан и се вкопчи в голите й рамене, за да я разтърси.
Тя млъкна, но тъй като останалите жени продължиха, занаятчията се самозарази от примера им.
— Какво ще правим? — изкрещя Рил.
Лиет извика нещо в отговор, само че суматохата бе прекалено голяма. Женската изтича и се върна с кофа, чието съдържание се поклащаше тежко. С помощта на черпак Лиет насипа част от съдържанието между зъбите на жената в края на редицата. Тя се задави и спря да крещи. Главата й увисна встрани. Процедурата бе повторена и с останалите жени — чак до Тиан.
Помещението отново бе утихнало. Лиет и занаятчията останаха загледани една в друга.
— Искам да видя Гилаелит — каза накрая Тиан. — Освен ако той също не бива схематизиран.
— Той е мъжки! — презрително изфуча Лиет.
— Женските са по-подходящи за схематизиране — обясни Рил. — Много рядко намираме подходящ мъж. Ако го доведа, ще ни сътрудничиш ли?
— Да — отвърна тя. За момента.