Выбрать главу

Юлия трябваше да знае какво обсъждат. Дързостта на внезапно изникналата мисъл я накара да потръпне. Дребната жена обмисляше да подслуша Съвета — престъпление, несъмнено наказуемо по най-мъчителен начин. През живота си Юлия никога не бе правила подобно нещо.

Щеше ли да се осмели? Трябваше да знае какво ще правят с Иризис. Тя се огледа, дирейки място, където да се скрие и наблюдава. От другата страна на трапезарията се виждаше отворена врата, през която Юлия се промъкна. По-голямата част от помещението бе заета от дълга маса, заобиколена от столове, тапицирани с алена кожа. Юлия пролази под масата и свали тапите си за уши.

Слухът й веднага долови гласа на Гор, дори и през затворената врата на отсрещната трапезария. Уви, той долавяше и всички останали звуци. Тракането на прибори за нея се равняваше на грохота на чинели. Небрежните разговори на скрутаторите представляваха рева на рота войници. Юлия долавяше всяко сдъвкване, всяко преглъщане, всяко оригване и изсумтяване.

Все пак тя успя да издържи какофонията на безконечната вечеря, състояща се от осем блюда. Някои от тях имаха достатъчно силна миризма, за да може Юлия да ги подуши през запушалките си за нос. Когато един прислужник бързо дотича по коридора, понесъл горещи кърпи, тя едва не заплака от слонския му грохот.

Разнесе се самотно потракване, вероятно от нож върху покривка. Всички утихнаха.

— Предстои ни да обсъдим много неща — заяви гласът на Гор. Той изреди проблемите, които не интересуваха Юлия, но накрая добави: — А също и какво ще правим с майстора.

Иризис. Юлия се заслуша напрегнато, макар че мина много време, преди да чуе нещо интересно, отново от Гор:

— Устройството най-сетне е готово. Ще го дам на скрутатор Флид сутринта, за да може той веднага да поеме към Снизорт.

Разговорът им продължи още час, преди да пристъпят към Иризис. Ушите на Юлия пулсираха, а главата й щеше да се разтроши от болка.

— Стигнахме и до майстор Иризис — каза Гор. — Миналата нощ скрутатор Флид отиде да я посети.

Последва нечий тих коментар. Дори слухът на Юлия не можа да долови думите.

Гор се изкиска.

— Би я отвел със себе си, ако бе успял да развали заклинанието. Низостта му не познава ограничения.

— Със сигурност изглежда, че не може да му се има доверие — заяви друг. — Сякаш някога е имало съмнения по този въпрос.

— Лично аз му нямам доверие още от онзи инцидент отпреди тридесет години — рече председателят. — Още тогава гласувах да бъде елиминиран, ако си спомняте.

— И не получи достатъчно гласове, доколкото си спомням аз — рече Хали. — Съгласна съм, че Флид представлява проблем, но талантът му надвишава вредите, които нанася. Той ни служи добре през годините, последвали неговото… наказание. Това е ясна демонстрация на несломимата му воля. Нужен ни е до победата. След това…

— След това ще бъде прекалено късно — тросна се Гор.

— Ако изгубим войната, което без неговата помощ е вероятно, това няма да има значение.

Неколцина заговориха едновременно и Юлия не можа да отдели различните реплики. Накрая Гор призна с несъмнена неохота:

— Да, както каза, той е проблем, който трябва да бъде оставен за друг път. Иризис е настоящ проблем. Приключих с разпитите й.

— И какво откри? — попита гласът на чернобрадия Фушт.

— Не мисля, че има какво да научим от нея. Няма съмнение, че е убила гадателката чрез изменения в полето. Тялото й е било разкъсано на парчета от внезапен антрацизъм. Най-добрите ни занаятчии не успяха да пресъздадат случилото се върху затворници, но пък и трябваше да бъда внимателен да не разкривам прекалено много. Убеден съм, че може да бъде постигнато — и това ни изправя пред проблем.

— За който вече се е разчуло — каза Хали.

— Единствените, които знаят, са Иризис, Флид, Джал-Ниш и ние. Войниците, станали свидетели, не представляват проблем. Флид няма да го разгласява, защото това заплашва и него самия. Същото се отнася и за Джал-Ниш. В такъв случай остава само Иризис.

— И перцепторът — каза Фушт по начин, от който Юлия я побиха тръпки.

— Тази мишчица не може да се облече сама, без да избухне в сълзи — изсумтя Гор. — Моля те, Фушт.

— Освен това — вметна Хали — възнамеряваме да я използваме.