— Не!
Третият лиринкс бе останал високо в небето и сега се рееше над тях. Той бе по-дребен от останалите, не по-голям от човек. Външната му бронирана кожа бе съвсем прозрачна. През нея можеше да бъде видяна втората. Лиринксът изглеждаше необичайно крехък, но дългите нокти бързо разрушиха това впечатление.
За момент раната на Ниш го замая. Вкопчен в едно от въжетата, механикът не изпускаше от очи приближаващото се създание. Как ли възнамеряваше да ги нападне? Платнището бе уязвима, но и трудна цел заради обгръщащите го въжета, които криеха опасност от заплитане. Може би създанието възнамеряваше да се стрелне край тях и да нападне от долната страна. Или дори да си послужи с Тайното изкуство — всички летящи лиринкси умееха да го използват, защото крилете им не бяха достатъчно силни, за да преодоляват гравитацията на Сантенар. Загиналите при опит за летене лиринкси са повече от лиринксите, убити във войната, казваше скрутатор Флид.
Този път Ниш разполагаше с меча си, което му вдъхна известна увереност. Той стисна въжето, пренесъл тежестта си върху пръстите на краката. Лиринксът жестоко се лъжеше, ако смяташе, че предстоящата битка ще бъде лесна.
Оказа се, че Ниш е бил този, който се е лъгал. Иноземното създание нямаше намерение да го напада. То рязко промени посока, стрелна се към платнището и с умел замах разсече плата.
Горещият въздух изхвърча със съскане. Балонът се понесе към скалите дълбоко под тях.
Юлия спря да крещи.
Шест
— Добре ли си? — напрегнато извика Тиан. Вторият лиринкс се хвърли към тях и тя го посрещна със замах, отстъпила под скалния нос. Създанието се отдръпна — не се страхуваше от нея, но стоеше нащрек заради Малиен.
Възрастната жена дишаше тежко.
— Повече от двеста години не бях използвала Изкуството за самозащита. Дай ми минутка.
Свела глава, Малиен бавно си пое дъх.
— След онзи случай се зарекох, че ще се отдам на мира. Ти унищожи заричането ми в рамките на ден.
— Съжалявам, не… — поде занаятчията.
— Мълчи. Не те обвинявам.
Матахът надникна изпод скалата. Първият лиринкс все още лежеше по гръб и слабо подритваше. Вторият се бе отдръпнал на около три крачки от тях и ги наблюдаваше с разперени криле. Масивно създание, многократно по-тежко от Тиан. Туловището му бе изцяло изградено от кости и мускули. Бронираните люспи бяха в състояние да отразят удар на метално острие. Огромната паст зееше, разкрила стотици сивкави зъби. Най-страховити бяха очите, в които сияеше интелект. По кожата му се разливаха вълни на синьо, зелено и червено. Лиринксите използваха това си умение за общуване, за сплашване на враговете си или просто за удоволствие.
— Дори и три лиринкси не биха ме притеснили, когато се намирах в разцвета на силите си — промърмори Малиен. — Но това беше отдавна. Освен това в тази позиция сме уязвими. Ако наоколо има и други, няма да сме в състояние да удържим. Трябва да влезем обратно в града.
— Те просто ще ни последват — каза Тиан.
— Тиртракс разполага със защита. Оглеждай се за третия лиринкс.
Занаятчията внимателно се приближи до ръба и се загледа в небето. Веднага видя летящото създание — то се бе понесло към балона, сведен до точица в западния небосвод.
— Виждаш ли го? — попита матахът.
Очертанията на лиринкса и балона се сляха. Въздухоплавът бързо се понесе надолу и изчезна отвъд хоризонта. А лиринксът пое обратно.
Тиан се почувства отвратително. Колкото и да мразеше Ниш, не искаше той да умира по такъв начин. Нито Юлия, която изглеждаше безобидна и се бе отнасяла добре с нея.
— Разкъса балона. Сега се връща.
— Полетът ги изтощава. Сега е най-подходящият момент. Дай ми жезъла.
Тиан й подаде металната пръчка. Малиен раздвижи пръсти около него, а младата жена почувства косъмчетата върху ръцете си да настръхват. Матахът пристъпи напред и насочи единия край на необичайното оръжие към лиринкса. Около метала започна да се образува сребриста сфера, нарастваща като раздухвано стъкло. Когато сферата придоби размерите на малък пъпеш, Малиен я тласна към лиринкса.
Създанието веднага долепи ръце в отговор. Мистичният снаряд започна да се разпада на сияещи късчета, макар и запазил формата си. Малиен вложи още по-голямо усилие. Вратните й жили се издуха. Тласкана от нашепванията на матаха, застиналата сфера поднови полета си и избухна върху целта си.