— Пазачът идва! — прошепна Юлия и се стрелна към празната стая.
Войникът мина, насочващ фенера си към различни места, проверяващ произволни врати. Когато приключи с обхождането и отново се настани в стола си, Юлия се върна пред заключената врата.
— Иризис?
— Готова съм. — Другата жена звучеше усъмнена.
Юлия обгърна проявата. Отново се появи всмукващото усещане. Части от възела се раздвижиха като червеи около нея. Вратата проскърца. Октоподът се вкопчи по-силно. Дребната жена дръпна отново, пак неуспешно.
Тя отчаяно се отпусна пред вратата. Нямаше да проработи. Защо изобщо си беше внушила, че ще успее?
Двадесет и девет
— Юлия?
Тя не отговори. Чувстваше се прекалено обезсърчена. Целият свят бе срещу нея, дори и собственият й решетъчен модел.
Дори моделът й? Не, той беше нейно собствено творение. Можеше да го изменя както пожелае. Дори това заклинание, поставено от гнусния скрутатор Гор, нямаше да я спре. Как смееше той да нахлува в личното й пространство? Тя отново сграбчи възела на заклинанието и, вместо да се опитва да го откъсне, го задържа и завъртя модела си около него.
Октоподът изпищя от болка. Едно след друго пипалата му започнаха да се откъсват. Оставащите направиха отчаян опит да останат захванати, само че Юлия контролираше модела си. Със звучен пукот и последното пипало се откъсна.
Юлия затаи дъх. Вратата изщрака и се открехна. Иризис се озова на свобода. Дребната жена пусна проявата, която скочи на предишното си място. Вратата отново стоеше затворена.
— Не зная как го направи — каза Иризис, докато я прегръщаше нежно. — И не съм сигурна, че искам да зная. Но ти благодаря.
Юлия се измъкна от ръцете й, защото се страхуваше за мишлето в джоба си.
— Знаеш ли как да стигнем до въздухоплава? — продължи Иризис.
— Не — тихо отвърна Юлия и хвана приятелката си за ръката. — Нямам представа.
Не се осмелиха да се изкачат. В горните нива на крепостта непрекъснато имаше хора. Малката Юлия можеше да се промъква наоколо незабелязана, но същото не можеше да се каже за Иризис. Дали необяснимото й влияние върху ключалката бе задействало алармата на Гор? До този момент нямаше такива признаци.
— Струва ми се, че трябва да продължим надолу — каза Иризис. — Да избягаме по някой отходен канал.
Юлия я погледна отвратено. Дори и със затапен нос не би се спуснала сред такова смрадливо място.
— А може би не — допълни русата жена. — Тогава да потърсим отточна тръба.
Юлия не можеше да помогне в откриването. След няколко часа търсене, през които тревогата на Иризис се повиши неимоверно, откриха тръбопровод, свързан с казармената баня над тях. Десетгодишно дете би могло да върви изправено вътре. Юлия би трябвало да наведе глава, а Иризис да пълзи.
Дребната жена с отвращение се вгледа в протежението, разкрито от отместения капак. Тръбата миришеше на застояла вода и някаква гнилота.
— Няма да вляза тук — поклати глава Юлия.
— Остава само час до разсъмване, Юлия. Ако не се доберем до въздухоплава преди скрутатора, направо трябва да се върнем и да се заключим отново. Това е единственият изход от Ненифър.
— Той не ми харесва — промърмори спътничката й.
Иризис също не го харесваше. Тя смяташе, че тръбата отвежда директно до скалния склон, до място, от което изкачването щеше да бъде невъзможно. Но и това бе за предпочитане пред скрутатор Гор.
— Гор скоро ще ме потърси. Ако искаме да открием брат ти, ще трябва да се скрием.
Понесла откраднатия фенер, Иризис се спусна в тръбата. Юлия неохотно я последва. Високата жена постави капака обратно и повдигна лампата. Дребна струйка вода указваше правилната посока.
— Да вървим.
Тръбата обхождаше дълго. На много места в нея се вливаха други канали. През нито един участък диаметърът не се разшири. Гърбът на Иризис започна да я боли. Нещо залепна за косата й.
Горната част на тръбата бе покрита със сивкава субстанция, върху която се виждаха кичури и парчета нокти. Желатиновата гнус беше навсякъде. Всичко това е било отмито от нечии тела, помисли си Иризис, потръпвайки от отвращение. А какво ли още оставаше прикрито от мрака?
Вонята стана по-силна. Иризис се натъкна на локва, образувала се на по-ниско място. Кафеникава мръсотия покри ботушите й. Миризмата бе отвратителна. Юлия едва не повърна.