Юлия мълчеше. По лицето й се стичаха сълзи.
— Направи нещо, Юлия. Опитай да повикаш скрутатора. Той ще намери брат ти, обещавам.
Дребната жена затвори очи и стисна зъби. Иризис обгърна свободната си ръка около индикатора и се опита да проследи действията на спътницата си. В рамките на миг в съзнанието й изникнаха бледи очертания, сред които се разливаха цветовете на полето. Две точки сред хилядите в модела заблестяха по-ярко, сетне самият модел се завъртя и блясъкът изчезна.
Вън долетя трясък. Стисналата очи Иризис реши, че Гор е захвърлил някакво експлодиращо приспособление. Пристъп на вятъра я блъсна в стената на тръбата. Отвори очи навреме, за да види как въздухоплавът изниква край тях. По меха му пробягваха вълни. Гондолата се оказа точно до тях, трепереща под напора на силата, пренесла го мигновено през хиляда дължини пространство. Флид стоеше досами нея, с изражение, което тя никога не бе съзирала върху лицето му: чист ужас.
Скрутаторът изруга, сетне погледна и видя зяпналата Иризис. Той реагира моментално и й подхвърли едно от въжетата. Високата жена го сграбчи.
— Качвай се, Юлия — кресна тя.
С един скок перцепторът се озова в ръцете на Ксервиш.
— Простреляйте Иризис! — долетя ревът на Гор. — Не й позволявайте да избяга!
— Скачай! — ревна Флид.
Краткият полет на Иризис завърши в платнената стена на каютата.
Флид я блъсна встрани, протегна ръка и запрати огнен език нагоре, опасно близо до запалимия мех с газ. Иризис не можа да види какво става на скалата, защото въздухоплавът рязко се понесе напред и нагоре. Скоро се намираха на едно ниво с крепостта. Войници дотичаха до ръба с копия и арбалети, само че бяха закъснели — машината бе извън обсег.
Иризис иронично отдаде чест на Гор, а после трябваше да седне. Краката й се подкосиха още докато се отпускаше на пейката. Юлия вече бе заела любимия си ъгъл, свита като броненосец.
— Не зная какво направи току-що — поде Флид, — но…
— Аз не съм направила нищо, Ксервиш. Беше Юлия. С решетъчния си модел.
Скрутаторът се втренчи в свитата жена.
— Това не е възможно.
— Тя ме освободи, без да разваля магията на Гор.
— Или да задейства алармата, очевидно — удивено допълни Ксервиш Флид. — А сега това. Как е възможно?
Ако Иризис не бе толкова изтощена, изражението му щеше да я накара да избухне в смях.
— Ще трябва да я попитате сам, но не очаквайте да разберете нещо от обясненията й. Тя го стори по принуда. За да спаси брат си.
— Аха, брат й.
— Знаете за Мюли?
— Разбира се. Веднага щом узнаха за таланта й, скрутаторите започнаха да го търсят.
— И намерили ли са го?
— Не зная. Точно тогава бях в известна немилост. Но ако не са, след този случай няма да пестят усилия.
— Няма да пестят усилия и да си я върнат.
— Да. Тя ще им бъде от голяма полза, ако успеят да се доберат до нея.
Полетът продължи шест дни. Описаха крива на запад, за да продължат на юг успоредно на планините — въздухоплавът не можеше да се издигне достатъчно високо, за да ги преодолее. Носеха се над равнини, прорязани от отточвали се води. Сетне, оставили склоновете зад себе си, поеха на югозапад покрай езера и вулкани. Подминаха Бореа Нгурле, останала да дими от южната им страна. Големият северен път, виещ се сред Боргистри, се намираше край левия им борд. Южната част на Червейната гора се издигаше право пред тях. Прекосяването й отне много часове, преди дърветата най-сетне да отстъпят на тревистите хълмове на Талтид.
Пилот Хила ги пренесе над димящите ями на Снизорт, докато скрутаторът оглеждаше внимателно мястото, неутрализирал височината с помощта на далекогледа си. До него стоеше навигатор Нивули, също с подсилено зрение, и изготвяше карта.
— Къде точно се намира възловата точка? — попита Иризис.
— Не зная.
— Да събудя ли Юлия и да я помоля да потърси?
— Остави я да поспи. Когато приключим с огледа, ще се отправим към Госпет. Това са около двадесет мили път южно, отвъд река Зорт и Западния път. Тамошният перквизитор ще ни каже всичко необходимо.
Пилотът дотича:
— Излитат лиринкси, сър.
Флид отново долепи далекоглед до окото си.
— Виждам. Издигни се над достъпната за тях височина. Поеми към Госпет.