Достигнаха целта си след около два часа. Госпет се оказа обграден със стени град, изграден от кафеникави и оранжеви блокове. Сравнително близкото присъствие на лиринкси обясняваше усиленото му укрепяване. По протежение на стените надничаха готови за изстрелване копия. Издигащите се над тях кули също приютяваха отбранителни съоръжения. Околната земя биваше обработвана, но само в непосредствена близост до поселището.
— Колко дълго ще оцелее Госпет толкова близо до Снизорт? — промърмори Иризис.
Никой не отговори.
Въздухоплавът се приземи насред главната улица — за голямо удоволствие на група деца, които си играеха с топка от парцали. Те се скупчиха около машината, но това трая само докато скрутаторът не слезе и не нареди някое от хлапетата да го отведе до дома на перквизитора. Невръстните се изпариха. Остана единствено едно сакато момче, неспособно да се стрелне по подобие на другарите си.
Флид го сграбчи за яката.
— Как се казваш, момко? — запита той на езика на югозападните територии.
— Юфкан — отвърна момчето.
— Юфка? Странно име за едно момче.
— Туй ми е името, сър.
— В такъв случай, Юфка, ми е нужен човек, който да ме отведе до къщата на перквизитора. Можеш ли?
— Не, сър — отвърна хлапакът.
— И защо не? Все трябва да знаеш къде е. — Дългата вежда на скрутатора се сбърчи като мокър канап.
— Страх ме е, сър.
— Страх те е от перквизитора? Защо?
Юфкан се поколеба.
— Момчетата ме накараха, сър.
— Какво са те накарали? Голяма си лепка.
— Благодаря ви, сър. Накараха ме да хвърлям камъни по покрива, сър. Но един влетя през прозореца. Запла…
— Да, да, разбрах. Трябва да ти кажа, Юфка, че аз съм скрутатор. Знаеш ли какво означава това?
— Ядете деца, сър.
— Не ям деца, но точно сега съм готов да направя изключение. Покажи ми дома на перквизитора. Незабавно!
След десет минути пристигнаха. С вида си къщата показваше, че някога е виждала и по-добри времена: просторен палат от оранжеви блокове, с висока тухлена стена. Обширни веранди обгръщаха всички страни без южната. Тукашният перквизитор се оказа дребна и стройна жена с черна коса и очи в същия цвят. Кожата й имаше лек кехлибарен оттенък, чертите й бяха деликатни. Маниерите й бяха сдържани.
— Гледай ти — каза Флид. — Каква приятна изненада, Фин-Мах.
Фин-Мах се усмихна, нещо рядко за нея.
— Радвам се да ви видя, скрутаторе. Теб също, майсторе. — Тя остро кимна към Иризис. Двете не се обичаха особено. — Да седнем на верандата, по-хладно е. По съобщенията, които носите, заключавам, че отново сте скрутатор?
Ксервиш кимна и й ги подаде.
— Да. Какво правиш тук? И то като перквизитор?
— Неуместно е да се преструвате на изненадан, след като лично вие препоръчахте да бъда повишена.
— В тези дни препоръката ми е по-скоро клеймо. Не знаех, че си била изпратена на запад, но се радвам да те видя.
— Винаги съм имала особен интерес към Изкуството на врага — отвърна Фин-Мах. — В Снизорт са струпани най-много плътоформители за цял Лауралин, а и тяхната работа е добре…
— И аз съм чувал същото. Ще поговорим за това насаме. Смятам, че и носената от нас информация ще те заинтересува.
— Щастлива съм, че ви виждам. И се надявам, че носите добри вести. В последния си доклад…
— Бях информиран, преди да напусна Ненифър. Нека видим какво може да се направи.
— Каквото и да е то — рече Фин-Мах, — по-добре да го правим бързо. Лиринксите се подготвят за съкрушителен удар.
— И за това ще поговорим по-късно.
— Тук има още един човек, за когото съм сигурна, че ще се зарадвате да видите отново. — Фин-Мах се обърна назад, за да отправи призив. — Ти също, Иризис.
Появи се строен мъж на средна възраст, облечен в кафяви панталони от груба тъкан, риза и сиви сандали. Тъмната му коса бе подстригана съвсем ниско. Той се отличаваше с волева брадичка, подчертани скули и блестящи сиви очи.
Иризис забеляза, че Флид внимателно оглежда новодошлия. Самата тя бе сигурна, че никога не го е виждала преди.
Той протегна ръка.
— Скрутаторе. Иризис.
След размяната на поздрави мъжът се настани в свободен стол.
Юлия, изостанала заради залисването си с някакви цветя, се приближи към тях. Непознатият я погледна, изправи се и каза: