— С теб не сме се срещали лично. Ти трябва да си Юлия.
Откъде знаеше това?
Юлия протегна дребната си ръка.
— Здравейте, господин Мас.
Гръмкият кикот на Флид наруши последвалото мълчание.
— Много добре, Ейрин Мас. Най-добрият осведомител в бранша. За пръв път нечия дегизировка успява да ме заблуди. — Той отново се ръкува с мъжа. — А ти, Юлия, си същинско чудо.
Иризис отново се вгледа в новодошлия. Дегизировката — или по-скоро трансформацията — бе удивителна. Нямаше и следа от тлъстия, плешив, тътрузещ се полуидиот от фабриката. Нямаше нищо, което да го издава. Но за Юлия не бяха нужни подобни белези. Тя можеше да разпознае всеки по миризмата му.
Иризис се усмихна:
— В този ти вид никой не би ти предложил ракия от ряпа като подкуп.
— Така е — отвърна Мас. — Особено като се вземе предвид, че аз не пия спиртни напитки.
Тридесет
Докато биваше отвеждан, Гилаелит не спираше да извръща глава към амплимета. Тиан се чувстваше предадена. Той изобщо не се интересуваше от нея. И никога не бе се интересувал. През цялото време бе искал единствено амплимета. Всичко останало, което й бе казал, се оказваше изречено с оглед на тази му цел. Идеше й да се наругае, задето отново е попаднала в този капан.
Рил й даде купа с нещо, напомнящо зелена овесена каша на вид и мазен тор на вкус. Наложи се той да я храни, тъй като ръцете й бяха потънали в гъстото желе. Тя спа дълбоко, а при събуждането си завари група лиринкси събрани около схематизатор три позиции по-надолу по редицата. Създанията стояха със сведени глави, изразяващи подчинението си пред едър мъжки с червеникава кожа. Гребенът му бе отпуснат на една страна, а на лицето си носеше очила. Дребните овални лещи покриваха единствено центъра на очите му и бяха поставени в дебели рамки от втвърдена кожа. До този момент Тиан не бе виждала лиринкс с очила. Гледката бе чудата.
Възрастният мъжки говореше на лиринкски. Занаятчията не разбра думите, но можа да долови недоволството му. Рил и останалите лиринкси бяха променили цвета си в песъчлив, сякаш в старание да станат колкото се може по-незабележими. Гребените им изглеждаха оклюмали.
Старият лиринкс закуца към Тиан, повдигна я и я огледа подробно. Тази процедура се бе повтаряла толкова често, че жената вече бе престанала да изпитва срам. Кожата й, раздразнена от желето, се бе покрила с възмутени петна. Зениците на вперените в нея жълти очи се присвиха. Едрият мъжки се обърна към Рил, за да започне да го разпитва отривисто. В отговора Тиан разпозна името си, а веднъж и названието на родното си място. Очевидно Рил разказваше историята й.
Възрастният лиринкс изсумтя, отчасти разперил криле, за да ги прибере рязко.
— Какво си направила с летящия конструкт? — попита той на нейния език.
Тиан бе очаквала този въпрос.
— Предадох го на следовател Ган’л — излъга тя, измисляйки си име. Следователите бяха хиляди, невъзможно беше той да познава всички. — Близо до град на юг от Снизорт.
Рил промърмори нещо в ухото му. В отговор на изгрухтян въпрос безкрилият излезе, за да се върне с окачения амплимет. Когато възрастният лиринкс пое бипирамидата, гребенът му се изправи, а по върха заиграха червени точици. С блеснали очи възрастното създание остави кристала. Лиринксите в Калисин не бяха осъзнавали какво представлява амплиметът. Но този лиринкс знаеше и бе видимо развълнуван.
Той отново започна да издава нареждания, сред които думата торгнадр бе повторена няколко пъти. Рил подскочи. Лиет дотича сред редицата приспособления. Възрастният лиринкс намести гръдните си люспи и се отдалечи, последван от останалите. Рил се приведе над схематизатора на Тиан и започна да прави нещо, но тя не можеше да види.
— Какво става? — с уплах попита тя.
— Трябва да започнем.
— С какво, Рил?
— С направата на торгнадр.
— Какво е това?
— Не мога да ти кажа. Той ще ни помогне във войната.
— Ново чудовище като нилатла?
Дори само названието на злобното същество породи тръпки.
Рил се вцепени, бавно спусна тежки клепачи и отново ги отвори.
— Не. Няма нищо общо. Освен това вече ми е забранено да плътоформирам.
— Предполагам Келанд не е останала особено доволна след бягството на нилатла?