— Мъдрата майка бе побесняла. Лиет също.
— И желанието ти остана неудовлетворено?
— Забранено ми е да се чифтосвам. Не че има значение. Никоя женска не би избрала безкрил урод като мен. За доброто на всички, увредеността ми трябва да отмре. И все пак…
Той насочи измъчен поглед надолу по редицата, където Лиет тъкмо се привеждаше над един схематизатор, демонстрираща възхитителни задни части.
— Пак ли ще вземете тъкан от мен, за да изработите този торгнадр?
— Не, разбира се! Торгнадрите не се плътоформират. Освен това тази процедура е недопустима. Какво искаше да кажеш с това пак?
Тиан веднага съжали, че го е споменала. Но тъй като от опит знаеше, че лиринксите ще съумеят да изтръгнат истината от нея, предпочете да продължи още сега:
— Лиет отдели малка проба от плътта ми, за да направи снизлета си.
— Какво?
Чула рева му, Лиет преустанови работата си за миг, но не видя нищо нередно и отново се приведе.
— Не би се осмелила. Това е забранено.
— Все още имам белег — каза Тиан. — От вътрешната страна на ръката ми е.
С едно бързо движение безкрилият я измъкна от гъстотата и я остави да седне върху схематизатора, все още покрита с противното желе. Занаятчията го погледна в очите и протегна лявата си ръка.
С върха на пръста си Рил опипа малкия кръгъл белег.
— Това го нямаше, когато те спасих от заледената река.
— Лиет постави пробата в стъкленицата си, за да отгледа първия снизлет. Мисля, че използва и своя собствена тъкан.
Рил постави Тиан обратно в машината. А после се обърна и се отдалечи, крачещ гордо изправен. Заплашителни червени ивици проблясваха по кожата му.
Какво ли бе сторила току-що? Когато няколко минути по-късно Лиет мина край нея, Тиан се престори на заспала. Не след дълго предишните лиринкси се появиха отново, занаятчията за пореден път бе изтеглена от желето, в този случай за да бъде огледана ръката й.
— Тлрикси Лиет! — изрева възрастният лиринкс.
Лиет дотича. Последва изпълнен с ярост разговор, по време на който прозрачната се бе свила дотолкова, че безцветните й криле докосваха пода. Тялото й бе внимателно огледано и възрастният мъжки откри белег под мишницата й. На последвалия разпит Лиет отговаряше едносрично, със сведена глава.
Накрая възрастният лиринкс я зашлеви по бузите — ритуално унижение. Тя остана да лежи на земята дори и след напускането му. Рил остана до нея. Лиет отвърна с изръмжаване на тихите му думи, но не помръдна. Безкрилият внимателно я взе на ръце. Докато биваше повдигана, Лиет впери поглед в Тиан. Занаятчията трябваше да затвори очи, защото ненавистта, с която биваше гледана, бе нетърпима.
През остатъка от деня Лиет не й каза нищо, макар че непрекъснато работеше наоколо. Рил също сновеше, пренасящ съдове с някакво неясно съдържание от един схематизатор до друг. Късно следобед Лиет изникна с две огромни кофи, които постави на пода пред Тиан.
Рил се приближи, кимна на безцветната и постави ръце върху голите рамене на Тиан.
— Ще започнем схематизирането. Не се страхувай.
Думите му не я успокоиха. Безкрилият постави амплимета на шията й и задържа главата й изправена. От по-голямата кофа Лиет издигна нещо, напомнящо обърната медуза, и го спусна върху главата на занаятчията. Тиан започна да се мята. Студената хлъзгавина я лиши от сетивата й едно подир друго, оставяйки единствено допира. Любопитно, усещането не пораждаше клаустрофобия.
Възприятието й на допир изглеждаше подсилено — тя усещаше с по-голяма яснота обгърналата я лепкава маса и влажния допир на маската с пипала, озовала се върху лицето й. Докато Тиан се бореше, окаченият между гърдите й амплимет започна да пулсира и полето изникна пред нея.
Нищо друго не се случи. Занаятчията не можеше да извлича енергия, тъй като нямаше какво да стори с нея в настоящото си състояние. Усещаше огромен прилив, далеч надвишаващ нужното за задвижването на кланкер, но не можеше да определи къде отива.
Тукашното поле приличаше на взирането в пламъците на огън — винаги различно и неспирно удивително. Освен това тук излъчването се отличаваше с особена странност. Сигурно бяха изминали часове, през които тя бе наблюдавала променящите се последователности, преди полето да изчезне. Липсата му породи необяснима меланхолия у Тиан. Всичко й се струваше напразно, безсмислено и тъжно. Тя заплака. После заспа.