Събуди се в същото печално настроение и плака още час, без да знае защо. Маската бе свалена от лицето й. Споходилото я усещане за промяна не се дължеше само на това отсъствие. След миг Тиан осъзна източника. По-малката стъклена кофа бе поставена във вдлъбнатина върху горната част на схематизатора й, досами обсега на ръцете й, ако бе способна да ги издигне. Нещо бе започнало да расте на дъното й — напомнящо малка гъба. Сигурно това беше торгнадрът.
Преди време, във фабриката, тя бе извлякла образа на подобно устройство от аурата на угаснал хедрон. То бе представлявало лиринкско приспособление за шпиониране. Може би враговете извличаха таланта й, за да го предадат на растящия торгнадр? Ако бе така, то с каква цел?
Схематизирането бе провеждано веднъж дневно, с редки изключения два пъти. Всяка процедура траеше по няколко часа, през които амплиметът пулсираше яростно. В края Тиан неизменно се събуждаше насълзена. Периодично я изваждаха и миеха, защото желето възпаляваше кожата й.
В края на шестото схематизиране, докато Тиан премигваше срещу нахлулата в очите й светлина, от схематизатора от дясната й страна долетя задавено възклицание. По-точно долетя от слабоватата жена, поставена там. Под погледа на занаятчията жената отпусна глава, удряйки я в ръба на куба.
Лиет се отзова светкавично, извлече жената и я положи да легне на пода — слабо костеливо създание, почти прекалено дребно, за да зачете присъствие. Безцветната започна да натиска с ръце над сърцето й — с енергични движения, от които ребрата пропукаха. Накрая доближи ухо до гърдите й и поклати глава към дотичалия Рил.
— Пореден провал, Лиет? — попита той.
— Какво ще кажа на стария Хюл?
— Какво ще кажеш на матриарха?
Лиет плесна с криле към него, изхвърли съдържанието на стъклената кофа от току-що опразнения схематизатор и се отдалечи. Трупът на жената остана да лежи на пода.
— Рил? — Тиан не можеше да откъсне очи от тъжната покойница. Осъзнаваше вероятността, че много скоро самата тя може да лежи по подобен начин. — Рил, какво стана с нея?
Той шавна с рамене.
— Схематизирането е изтощително за човеците. В рамките на три години успяхме да създадем едва шест торгнадра, само два от които в Снизорт.
Занаятчията се втренчи в него.
— И колко души убихте, за да ги създадете? Стотици? Хиляди?
Безкрилият поклати глава.
— Опасно е, макар че обикновено самите торгнадри са тези, които се провалят. Човеците рядко умират заради процеса. Още от самото начало бях против да използваме тази женска.
— Какво е предназначението на торгнадрите, Рил? — Тя често бе отправяла това питане, но никога не бе получила отговор.
— Не мога да ти кажа.
След този случай Рил и Лиет заработиха по-настойчиво. Непрекъснато се появяваха лиринкси, чиито крясъци несъмнено представляваха подканяния. Процедурите станаха по-чести и по-дълги.
Въпреки казаното от Рил, през следващите три дни умряха още двама — мъж и жена. Меланхоличността на Тиан се влошаваше с всяка проведена сесия. И макар тя да осъзнаваше, че това е последица от схематизирането, пак не можеше да се овладее. Лицето й бе подпухнало от плач, а слъзните канали се бяха възпалили. Наложи се Рил да прибави сол към диетата й, за да възстанови изплаканата.
Тиан не можеше и да се храни — зелената каша я караше да повръща. Дори глътките вода пораждаха гадене. Рил започна да довежда жени от останалите схематизатори, за да й правят компания. Това само влоши нещата — никоя от тях не говореше езика й, на нито една от тях процедурите не въздействаха по такъв начин. Тиан беше различна, специална. Те видимо я ненавиждаха.
Процесът на схематизиране продължаваше вече седмица. След десетото заспиване занаятчията бе изгубила представа за времето. Чувстваше се много слаба. Дори и да бе в състояние да използва краката си, след толкова дългия престой в неподвижност не би могла да се изправи. Беше уверена, че ще умре.
Бе настъпила някаква промяна: лиринксите непрекъснато бяха покрити в променящи се назъбени цветове и освен това не спираха да търчат. От дочути думи на Лиет Тиан разбра, че към Снизорт са се отправили човешки войски. Лиринксите очакваха да бъдат изклани или изгорени живи, но това не ги притесняваше. Изглежда от далеч по-голяма важност бе да довършат големия си проект преди започването на обсадата.