Вцепененият от усилие лиринкс бе блъснат назад по склона. Самата Малиен също рухна на колене и изтърва металния жезъл.
— Това болеше — задъхано промълви тя. — Какво е положението?
Тиан вдигна оръжието.
— Лиринксът лежи неподвижно, но не мисля, че е мъртъв. Летящият ще бъде тук след минута, най-много две.
— Не е мъртъв. Аз не съм убийца, Тиан. Подай ми ръка.
Двете се отправиха обратно нагоре. Малиен тежко се бе опряла върху рамото й.
Летящият лиринкс започна да кръжи над тях. Тиан спря рязко.
— Какво има? — попита възрастната жена.
Занаятчията се бе загледала в прозрачната кожа на летящото създание.
— Името на този лиринкс е Лиет. Тя беше една от учените в Калисин, под чието ръководство бях принудена да участвам в плътоформирането им.
Видът на женската бе породил неприятни спомени у Тиан.
— Значи имаш представа как ще постъпи?
— Не. Прекарах три месеца в техен плен, но не мога да кажа, че научих много за тях. Макар че…
— Да?
— В битка са смъртоносни същества, но когато ги опознаеш… те също притежават разбиране за честта.
— Това е окуражаващо — каза Малиен. — Но въпреки това не мога да кажа, че горя от желание да ги опознавам.
Лиет се обърна във въздуха и се насочи към повалените си другари.
— Отказа се.
— Те знаят къде сме. Във всеки един момент биха могли да се върнат. С армия.
Тиан и Малиен стояха нащрек през целия остатък от изкачването, но повече нападения не последваха. Занаятчията обаче два пъти зърна Лиет да ги следи от разстояние. Когато двете влязоха в Тиртракс, плътоформителката отлетя на изток.
— Какво ще правим сега? — попита Тиан. Двете останаха на прага, за да си починат.
Малиен разгърна дажба.
— Ще се подкрепим с малко флиувиор.
Младата жена също си взе парче от храната, напомняща зеленикаво и ронещо се сирене, което буквално се топеше в устата. Комбинацията от вкусовете му бе по-трудна за описване — остър, ароматен и млечист. Тя се задържа в устата й дълго след поглъщането, но я накара да се почувства по-добре.
— Какво е това, Малиен?
— Тоник против изтощаване. Подхранва и ума, и тялото.
Матахът си взе ново парче. Тиан стори същото.
— Това ниво на града не може да бъде отбранявано — продължи Малиен. — Което е жалко, защото тук има неща, които бих предпочела да не бъдат съзирани от лиринкски очи, не на последно място и повредените конструкти. Поне мога да запечатам горните и долните входове. Там се съхраняват още по-големи ценности. Чудя се какво ли е довело лиринксите тук? — Тя погледна въпросително към събеседничката си.
— Предполагам, че е амплиметът. Те умеят да проследяват подобни излъчвания.
— Откъде знаеш? — остро запита старицата.
— Във фабриката, когато бях занаятчия… — Спомените от някогашния живот нахлуха с непоносима сила и под напора на носталгията Тиан остана безмълвна за миг. — Враговете ни бяха започнали да откриват безпогрешно разположението на конструктите, което бе мистерия за нас. Открих, че лиринксите се ориентират по аурата, излъчвана от работещ кристал.
— Как? За пръв път чувам подобно нещо.
— Не съм сигурна за метода. Използваха нещо, напомнящо на голяма гъба. Нямам представа дали са го сглобявали, отгледали или…
— Плътоформирали — допълни Малиен с нетипично за нея потръпване. — Продължи.
— Открих и начин да прикривам излъчването.
— Какъв?
— Обгръщах хедроните в злато, запечатвах ги и ги покривах със смола. Това елиминираше издайническото излъчване, без по никакъв начин да се отразява на функционалността им. Освен това елиминираше и възможността за саботаж. — Тя сведе поглед. — Липсва ми работата.
— Ти си забележителна млада жена — каза Малиен. — Иска ми се…
Тя не довърши мисълта си и Тиан я погледна въпросително.
— Няма значение — додаде старицата.
Двете започнаха да обхождат нивата, където Малиен задейства стражи — сплескани черни конуси — край входовете им. Пътьом минаха край повредените конструкти, които отново привлякоха вниманието на Тиан със забележителната си изработка. Дали и те черпеха енергия от същото поле, захранващо кланкерите, или разчитаха на съвсем различен източник? Много й се искаше да огледа по-подробно някой от тях. Не бе излъгала, когато бе казала, че работата й липсва.