В следващия момент помещението се оказа почти празно. Само Рил бе останал.
— Какво има? — в ужас прошепна младата жена.
Той се извърна.
Тиан го хвана за ръката.
— Моля те, Рил. Аз ти спасих живота, забрави ли?
— А аз ти позволих да избягаш от Калисин. Дългът е платен.
— Не и дългът на приятелството.
— Какво? — възкликна той.
— Работихме заедно в продължение на месеци, Рил. Аз бях твоя пленница, но имаше и моменти, в които бяхме приятели, не е ли така? Или само си се преструвал, за да получиш съдействието ми по-лесно?
Рил изглеждаше… беше й трудно да определи — някаква смесица от обида, срам и осъзнаване.
— Права си. Бяхме приятели.
— Тогава ми кажи какво става. Моля те.
Безкрилият предпазливо се огледа.
— Торгнадрът има дефект. Старият Хюл, съпругът на матриарха, смята, че торгнадрът се е развил неправилно заради осакатяването ти.
Дали това означаваше, че Тиан бе изгубила полезността си във всяко едно отношение с изключение на кулинарното?
— И какво ще направи сега?
— Не зная. Торгнадрът е силен. Най-добрият, който сме имали. Но заради дефекта не можем да го използваме. Хюл е бесен. Друго не мога да ти кажа.
— Но какво ще стане с мен? — проплака занаятчията.
Лиринксът поклати глава и се отдалечи.
Тридесет и едно
— Днес ли ще започнем да търсим Мюли?
Нетърпението сияеше в очите на Юлия. Тя бе задавала този въпрос в продължение на седмица, обичайно в най-неподходящия момент от деня. Всяка нощ бе претърсвала модела си за него, но не бе открила нищо. Не бе престанала да мисли и за Ниш, само че него нямаше как да подири — механикът не се появяваше в решетката й.
— Не днес, Юлия — рече скрутаторът в разсеяния тон, с който родител се обръща към мрънкащо хлапе. — Точно сега съм зает с войната.
Но Юлия не беше дете и не понасяше да се отнася така с нея. Очите й помръкнаха. Тя хвърли отровен поглед към Флид и му обърна гръб. Вратата на стаята й се затвори безшумно.
— Чувства се предадена — каза Иризис. — А аз се чувствам виновна. Обещах й.
— Разбирам я, но какво бих могъл да направя? Не мога да тръгна да обикалям из Лауралин, за да може тя да търси брат си. Нямам време дори да се почеша.
— Много добре зная това, Ксервиш. И все пак…
— Ти цяла седмица обикаля из града и разпитва за него. А аз заръчах на Мас да се оглежда за Мюли. За момента това е всичко, което мога да направя.
Юлия упорито отказваше да сътрудничи, когато беше сърдита. Иризис горещо се надяваше да не изникне нужда от услугите на перцептора. Не и докато не откриеха Мюли.
Всички бяха толкова заети, че Иризис рядко зърваше скрутатора повече от веднъж дневно. Съветът дислоцираше силите си от седмици. В настоящия момент шестдесет хиляди войници се намираха на дни път от Снизорт, подкрепяни от седем хиляди кланкера. Много от машините бяха усъвършенствани модели с по-добри оръжия, само че пак щяха да станат безполезни, ако полето изчезнеше. Без кланкери, дори и армия с такава численост не можеше да поеме срещу двадесет и петте хиляди лиринкси, намиращи се в Снизорт.
— И това е без да включваме аахимите. — Флид не спираше да крачи напред-назад по верандата, изкопчил нищожна почивка от безкрайните заседания. Иризис никога не го бе виждала толкова напрегнат. Той не можеше да се задържи на едно място дори за миг. — Ако те се присъединят към лиринксите, с нас е свършено. Струва ми се, че дори и отсега е така.
— Какво искате да кажете?
— Нещо не е наред.
— Какво?
— Мисля, че Снизорт е клопка, в която ние се каним да скочим и с двата крака.
— Все още не е късно да се отдръпнем.
— Сторих всичко по силите си, за да избегна това сражение, но заповедите на Гор са конкретни. Дори и ако изберях да ги наруша и заповядах отстъпление, това ще нанесе съкрушителен удар върху духа на бойците. Освен това е възможно лиринксите да са предвидили и подобно действие от наша страна.
— Къде са разположени аахимите в момента? — попита Иризис.