— Открихме я и я картографирахме. Тя е малка и кръгла, с широко излъчване. Но не открихме следи от възлопресушител.
— Може би използват енергията за плътоформиране и затова полето е слабо. — Флид се обърна към перцептора. — Юлия?
— Да — тихо отвърна тя.
— Какво ти е?
— Лошо!
— Можеш ли все още да виждаш модела си?
— Разбира се! — презрително каза Юлия.
— Питам, защото не можеше, когато изгубихме Ниш — промърмори скрутаторът. — Искам да се оглеждаш за възлопресушител по обратния път. Можеш ли?
— Уморена!
В последните няколко дни Юлия се държеше неизменно грубо със скрутатора.
— Все пак искам да погледнеш. Става ли?
По-рано тя се бе изправяла срещу него — неуспешно.
— Да, скрутаторе.
Полетяха по права линия към Госпет. Нощта бе красива, ясна. Навигаторът нанасяше напредъка им върху картата. Юлия не виждаше нищо. Всички бяха потиснати.
— Ами ако прелетим над Снизорт? — предложи Иризис. — Възможно е лиринксите да изхвърлят излишната енергия сред асфалтовите езера. Юлия може да засече нещо.
Той се замисли.
— Опасно е в толкова ясна нощ. Ще трябва да летим ниско, ако искаме да имаме шанс.
— Но…
— От друга страна, тези ями представляват идеалното място за пренасочване на енергия.
Прекосиха Снизорт от юг на север. Нощта бе задушна. Луната се отразяваше в мастиленочерните залежи, лъскави до огледалност. Иризис наблюдаваше Юлия.
— Нищо!
Въздухоплавът се обърна, за да поеме обратно.
— Лиринкс — провикна се пилот Хила.
Юлия се сепна. Лунната светлина освети страха в големите й очи.
— Всичко е наред, Юлия — каза Иризис. — Той е под нас. Ние можем да се издигнем по-високо от него.
— Вълни от плът! — провикна се Юлия и залитна.
Скрутаторът я подхвана и кресна на пилота да поеме към Госпет.
— Какво може да означава това?
Иризис бе виждала подобна реакция и преди, точно преди нападението над лиринкските ледени куполи.
— Означава, че лиринксите в Снизорт плътоформират.
— Вече знаем това. Но какво плътоформират?
— Тиан — прошепна Юлия.
Иризис и скрутаторът се спогледаха.
— Сигурна ли си, Юлия?
Това питане бе излишно. Дребната жена никога не грешеше.
— Какво прави Тиан?
Юлия не отговори. Тя дишаше тежко.
— Още от сутринта й е лошо — каза Иризис.
Тя и Флид отново се спогледаха.
— Интересно — рече скрутаторът, — дали тя и Ниш не са се плътоформирали взаимно?
— Това би обяснило много неща.
Остатъкът от пътуването премина в мълчание. До приземилия се въздухоплав дотича Фин-Мах и настойчиво започна да шепне в ухото на скрутатора. Флид кимна. Тя се прибра обратно.
Скрутаторът помогна на Юлия да слезе:
— Смяташ ли, че утре ще можеш да продължиш с търсенето на възлопресушителя?
— Намерих го — изсумтя дребната жена. — Уморена. Лягам.
— Какво? Къде? — в един глас извикаха Иризис и Ксервиш Флид.
— Смолни ями. Когато лиринксът се появи. Под земята. Дълбоко. Много странен.
Флид хвърли кос поглед към Иризис.
— Какво искаш да кажеш, Юлия?
Запитаната мълчаливо се отдалечи. Скрутаторът се затича и пред прага я хвана за ръката.
— Юлия?
— Включва се и се изключва. — Тя се отскубна и бързо пое по коридора.
— Това добро или лошо е? — рече Флид. — Във всеки случай го открихме точно навреме.
— Защо? Какво има пък сега?
— Аахимите вече се виждат на хоризонта — конструктите им се равняват по численост на нашите кланкери. Несъмнено и останалите от тях са на път.
— Срещу нас или в наша подкрепа пристигат?
— Ще ми се да знаех! Сега мълчи, трябва да помисля.
Заедно с Фин-Мах прекараха оставащото време от нощта на верандата.
— Излиза, че лиринксите са пленили Тиан — каза Флид. — Как се е стигнало до това?
— Още не съм открила — отвърна Фин-Мах. — Мас се опитва да узнае.
— По-важно е — рече Иризис, — какво общо има тя с плътоформирането им?
— В Калисин са използвали таланта й. Може би тук правят същото.