— Но какво създават там долу?
Фин-Мах се приведе в стола си:
— Не зная, но от нещата, които Мас е успял да научи от поробените им човеци, узнах, че са близо до целта си.
— А тя е?
— Предимство, което да им осигури победата — каза Флид. — Времето ни изтече. Ще трябва да нападнем Снизорт. И то скоро.
— Какви са шансовете ни?
— Да спечелим тази битка? Без помощ, малки.
Фин-Мах се раздвижи неспокойно.
— Има и нещо друго…
— Да? — подкани скрутаторът.
— Витис все още издирва Тиан и летящия конструкт. Той промени всичките си планове, за да я намери. А тя…
Бавната въздишка на Флид разтрепери пламъците на свещите.
— Разбира се. А ние знаем къде е тя. Виждам възможност.
— Не — невярващо каза Иризис. — Възнамерявате да…
— Какво е един живот, чийто и да е живот, пред човечеството?
Два дни по-късно се появи първата флотилия конструкти, най-голямата. Шест хиляди машини се настаниха на лагер южно от Снизорт, където Западният път прекосяваше река Зорт над каменен мост със седем арки. Скрутаторът и Иризис ги наблюдаваха от въздухоплава.
— Тревожна гледка — отбеляза Ксервиш Флид, отделяйки далекогледа от окото си. — Тези конструкти…
— Неимоверно превъзхождат кланкерите ни — довърши Иризис.
— Във всяко едно отношение, дори и откъм удобство.
Войниците наричаха кланкерите костомелачки, защото във въпросните машини се пътуваше изключително неудобно, дори и върху хубав път. И освен това често се разваляха. В конструктите, плъзгащи се над земята, движението сигурно не се усещаше.
— Да видим какво ще успеем да постигнем с предводителя им — каза Флид. — Предвид нещата, които съм чувал за този Витис, не мога да кажа, че оставам оптимист.
В рамките на следващата седмица бяха изпратени пет делегации. Многочислеността на назначените шпиони остави Иризис с впечатлението, че цял Госпет работи за скрутатора. Малцина се върнаха. Витис отказваше да приема. И никой не знаеше какво става. В един ден се говореше, че той се е съюзил с лиринксите, на следващия вече им готвеше война, със или без човешка помощ. Други слухове твърдяха, че аахимите само чакат сигнал, за да нанесат съкрушителен удар върху Сантенар. Само едно нещо бе сигурно — той търсеше Тиан. Малки групи конструкти обхождаха околните територии, за да събират информация.
— Време е да посетя Витис лично — каза накрая Флид.
— Ами ако той не иска да се среща с вас?
— Не възнамерявам да му предоставя възможност да откаже. А веднъж говоря ли с него, смея да кажа, че той ще прояви голям интерес към откритието на Юлия.
— За възлопресушителя ли? — попита Иризис.
— Не споменавай това! Тиан е ключът. Открием ли нея, ще намерим и летящия конструкт. Тогава ще можем да спечелим войната сами. А може и да предложим машината на Витис в замяна на съдействието му. И в двата случая резултатът е еднакъв.
— Но може да бъде злощастен за Тиан.
— Същото се отнася и за всички нас.
Генералите настояваха да изпратят ескадрон кланкери, за да демонстрират сила, но скрутаторът категорично отхвърли тази идея.
— Техните конструкти многократно превъзхождат машините ни — рече Флид. — Подобен ход само би подчертал невъзможността ни да преговаряме от равностойна позиция. В никакъв случай не бива да изглеждаме слаби или недодялани.
— Тогава? На коне ли ще отидем? — каза генерал Там. — Или пеш, та съвсем да заприличаме на просяци?
— Ще се спуснем с въздухоплава — отвърна скрутаторът. — Равни, но различни. Те имат превъзходство по земя, но не са овладели небето, макар че страшно им се иска.
— Възнамерявате да се спуснете невъоръжен насред вражеския лагер? — попита генералът. — Не мога да…
— Те не са врагове. Поне все още. А невъоръженото приближаване е най-безопасният начин да се приближиш към аахимска армия.
— Един прибързан или недисциплиниран войник би бил достатъчен, за да унищожи въздухоплава, вас и всичките ни надежди.
— Убеден съм, че сред войниците на Витис няма недисциплинирани.
— С изключение на онзи, който убил малката Хани — промърмори под носа си Иризис. Защо Флид беше толкова упорит?