Въздухоплавът бе почистен до блясък, а целият му екипаж бе издокаран с нови униформи. Посланиците се качиха на борда (сред които присъстваха Иризис и Юлия) и машината бавно се понесе към аахимския лагер, разгърнала знамето на Съвета.
Гледката бе великолепна — хиляди конструкти, подредени с военна прецизност, за да оформят стените на голям седмоъгълник. Средата му бе запълнена със стотици палатки от серистожълто платнище и черна маркировка. Голямата командна шатра бе разположена в средата.
Конструктите имаха сходни форми. Отличаваха се единствено по големина — срещаха се и съвсем малки, и чудовищни машини, способни да пренасят десетки войници. Всеки конструкт носеше оръжия. Всяко оръжие бе насочено към приближаващия крехък въздухоплав. Иризис затаи дъх, когато се понесоха над палатките.
— Приземи до голямата шатра — нареди Флид на Хила. — И каквото и да става, постарай се да не я блъснеш.
Хила сви устни и спусна машината с лекота, която би оставила непокътната черупката на яйце. Скрутаторът и останалите делегати слязоха. Иризис забеляза, че аахимските оръжия продължават да ги следят.
Насреща им се приближаваха трима аахими, гордо изправени. Те крачеха на известно разстояние един от друг.
Витис хвърли бърз преценяващ поглед към въздухоплава.
— Забележително превозно средство. — Той протегна ръка към скрутатора. — Аз съм Витис от клан Интис, Първи клан. Аз водя народа си, в мир и във война.
Къдрокосата жена от дясната му страна се намръщи. Лицето на третия аахим запази предпазливата си безизразност.
— Ксервиш Флид, скрутатор на Ейнунар, представляващ Съвета на скрутаторите във военно време. Мир не сме имали в продължение на сто и петдесет години. Готови сме да се борим още толкова, ако се наложи.
— Колко дълго може да остане във въздуха машината ви? — небрежно попита Витис. — На принципа на отблъскване ли функционира?
— На по-елементарен принцип. Мехът е пълен с газ, който е по-лек от въздуха. Добиваме го от мини.
— Аха — каза Витис и се извърна.
Дали бе впечатлен от простотата, почуди се Иризис, или това бе израз на презрение?
Бяха представени останалите участващи в преговорите. Те включваха генерал Там, адютантът му, Иризис и Юлия. Останалите аахимски първенци се представиха като Луксор, Триор и Минис. Всички се разположиха под платнище. Когато обичайните напитки бяха поднесени, Витис запита:
— Защо сте тук, скрутатор Флид?
— За да видя дали не можем да си бъдем от полза.
— Искате да поведем вашата война.
— Не, макар че няма да се преструвам, че помощта ви не би ни била от полза. Нашите видове са обединени от общо начало. Нима не би трябвало да…
— Проточовеците са легион! — изсумтя Витис. — А ние сме малцина. По-малко от сто и петдесет хиляди, сред които има много деца. От евентуален съюз с вас не бихме спечелили нищо. Но много бихме могли да изгубим.
— Ако лиринксите ни надвият, вие ще бъдете следващата им цел — вметна Флид.
— Очаква ги изненада, ако се опитат — сви рамене предводителят.
— Според последните ни изчисления тяхната бройка възлиза на повече от триста хиляди. Ако бъдат оставени необезпокоявани, тази численост ще се удвои за десет години.
Витис бе шокиран, но скри изненадата си добре.
— С конкретно предложение ли сте дошли? Днес ни предстои много работа.
Скрутаторът не реагира на тази грубост.
— Съществуват редица неща, които трябва да обсъдим, но първо: зная къде се намира занаятчия Тиан Лиз-Мар.
Витис подскочи като изстрелян от катапулт.
— Къде е тя?
— Ще ви кажа, ако се съгласите да ни помогнете.
— Значи познавате крадлата?
— Не лично, а чрез моята помощница, майстор Иризис Стирм от рода Стирм. Двете са споделяли една и съща фабрика в продължение на петнадесет години.
Витис прошепна нещо в ухото на Минис. Младият аахим бързо се отдалечи, за да се появи отново, следван от приведена фигура с оковани ръце.
Юлия, която носеше маска над очилата си, я изтръгна, погледна към затворника, изпищя и се хвърли към него, поваляйки го на земята.
— Ниш!
След дълга борба тя бе изтръгната от механика, който изглеждаше слисан. Отведена обратно до мястото си, Юлия не спираше да се взира в него. Хлар не гледаше към нея, а върху лицето му започваше да изниква изражение, до болка познато на Иризис. Ниш не бе реагирал с реципрочен ентусиазъм. Изглежда, че Юлия щеше да изтърпи поредно разочарование. Тя изглеждаше объркана, ядосана и предадена. Сякаш малко тревоги имаха досега.