— Кой не би? Празнотата не е място за беззащитните.
— Вие прогонвахте нашите посланици и се отнасяхте с недопустимо презрение към тях. Разхождате се навсякъде, където си поискате, без да признавате ничия друга власт. Това не са действия на миролюбие. Искам да зная какви са намеренията ви.
— Оцеляване! — изръмжа Витис.
— Тоест, искате част от Сантенар — Флид му отвърна в същия тон. — Ако това е намерението ви, бъдете така добър да го заявите в прав текст.
Витис се надигна:
— Ще правя каквото…
Триор пристъпи пред него, а когато предводителят понечи да я изтласка встрани, тя просъска нещо, накарало го да отскочи назад.
— Скрутатор Флид — поде тя, — бъдете уверен, че идваме с мирни и приятелски намерения. И освен това осъзнаваме родството си с проточовеците. Вие сте понесли неимоверни страдания и жертви във войната с лиринксите, ала нашите мъки ги надвишават. От нарушаването на Забраната преди двеста от вашите години Аахан се разкъсва изпод нозете ни. Девет десети от аахимите погинаха. Всичко, което сме създали в течение на десет хиляди години, е изчезнало. Остава само това, което виждате пред себе си. Вие имате Сантенар. Ние нямаме нищо. И кой е отговорен за това бедствие, връхлетяло Аахан?
— Силите на природата, пред които и най-великите изсред нас са принудени да сведат глава в смирение.
— Забраната бе нарушена на Сантенар — продължи Триор, подчертавайки всяка сричка. — Това нарушаване причини гибелта на света ни. Сантенар разруши Аахан. Сега Сантенар трябва да се погрижи за бежанците от погиналия мир. Дължите ни свят, скрутатор Флид. — Тя го погледна в очите. — Но ние ще се задоволим и с половин.
За момент дори Ксервиш Флид остана безмълвен. Седящата до него Иризис не можеше да повярва на наглостта им. Нима аахимите наистина вярваха, че човечеството ще им даде Сантенар? Или че самите те са достатъчно силни, за да го заграбят? Надали беше така, иначе този разговор изобщо нямаше да се провежда. Очевидно това беше блъф.
— Проблемите на всички светове произтичат от Златната флейта — каза Флид. — И вие много добре знаете това. А тя бе изработена на Аахан, с аахимска помощ. Самият Тензор е участвал в изработването й.
— Проблемите водят началото си от открадването на флейтата и донасянето й на Сантенар. За това носи отговорност проточовекът Шутдар. Забраната също е негово дело.
— Не и според моето разбиране за Историите — възрази скрутаторът. — Но от подобни обсъждания нямаме никаква полза. В израз на приятелство и разбиране бяхме готови да ви предложим територия. Но ние не носим вина за сполетялата ви беда, нито имаме намерение да изслушваме подобни нелепи искания. Ние…
— Каква територия? — каза Витис, отново пристъпил напред. — Предложението идва малко късно.
— В съответствие с разкриването на истинските ви намерения. Бяхме готови да ви предложим Карендор, земята от източната страна на Сухото море.
— И смеете да се подигравате по такъв начин с нас, предлагайки ни пустиня? — кресна Витис. — В името…
— Истина е, че Карендор е суха земя. Но през нея протича река Труно с плодородните си крайбрежия. А потоците, стичащи се по склона на Сухото море, са достатъчни, за да напоят градина с дължина сто левги. Преди войната населението на Карендор възлизаше на милион. Понастоящем жителите му са по-малко, но пак ви надвишават.
— Тази земя е прекалено суха и безплодна. Няма да се съгласим на по-малко от всички територии, които лежат на юг от четиридесетия паралел. Половин Сантенар. Това е цената ни. И летящият конструкт, разбира се.
— И какво точно предлагате в замяна? — поинтересува се Флид.
— Помощта ни в предстоящата битка при Снизорт. Плюс коварната Тиан и мошеника Крил-Ниш Хлар.
— И това е всичко? Затруднявам се да видя разлика между вас и лиринксите. С изключение на тази, че те са честни противници.
Аахимите се вцепениха, очевидно дълбоко засегнати от думите на скрутатора.
— Подлагате на съмнение честността ни? — кресна Витис. — Вървете по дяволите. Предложението се оттегля. Ще съжалявате за тази обида, скрутаторе.
За момент Флид не знаеше какво да каже, но после се окопити. Той нямаше намерение да отстъпи.
— Вие не сте се отнесли честно с Тиан — меко каза той. — Какво основание имаме да очакваме, че и с нас няма да постъпите по такъв начин?
— Ще съжалявате, че сте наскърбили доброто ни име, скрутаторе.