Выбрать главу

— Убеден съм, че вие ще бъдете съжаляващите. Вие сте малка сила сред непозната земя. Запасите ви свършват. Всеки жител на Сантенар е ваш враг. Дори и да губехме по петима срещу всяка ваша жертва, ние бихме оцелели.

— Поне разкривате намеренията си — яростно заяви Витис, този път подкрепен от Триор и Луксор. — Истинският ви план е да унищожите аахимите. Бъдете уверен, че ще отвърнем на тази заплаха като един, скрутаторе. Борбата не ни плаши!

— Просто ви напомних очевидното. Бих ли могъл да получа механик Крил-Ниш Хлар?

— Не, не бихте. А сега изчезвайте, скрутатор Флид, за да не получите близка демонстрация на какво е способна малката ни сила.

Тридесет и две

Иризис имаше навика да се буди рано, обикновено много преди скрутатора. По тази причина присъствието му на верандата по изгрев я изненада. Бяха изминали няколко дни от злощастната делегация. Флид седеше в стола си, вперил поглед в някаква депеша.

— Изглеждате ужасно — каза Иризис. — Не е трябвало да ставате толкова рано.

— Изобщо не съм си лягал — отвърна скрутаторът, без да повдига очи.

— Случило ли се е нещо?

— Ха! — изсумтя той.

— Какво?

Сутрин Флид беше особено мрачен.

— Ейрин Мас не може да открие начин да се промъкне в Снизорт. Това означава, че няма как да изпълня възложените ми заповеди — да унищожа възлопресушителя.

— Ами масирана атака?

— Веднага щом се появим, лиринксите просто ще източат полето. Би било лудост.

— Мас е сред най-добрите ни шпиони. Може впоследствие да намери решение.

— Тогава ще бъде прекалено късно. Научил е, че тайният проект на лиринксите е почти завършен. И че те се подготвят за битка. Трябва да пропълзя обратно при Витис, да се съглася с исканията му и да го моля за помощ. Не ми се мисли каква цена ще постави за помощта си сега. Скрутаторите ще ме разчекнат.

— И все пак ще трябва да приемете — каза тя. — Дори и малка част от света ни е за предпочитане пред никаква.

— Да. — Ксервиш никога не бе изглеждал толкова изморен и отчаян. — Останала ми е само една утеха. Смятам, че и ти също я видя. Аахимите са враждуващи племена, принудени да се обединят срещу общата заплаха. С течение на времето бихме могли да се възползваме от това.

— Ако разполагаме с време.

Различията между аахимските кланове не се проявиха по време на втората среща. Угодническото поведение на Флид бе представлявало отвратителна гледка. В крайна сметка нашествениците от Аахан се бяха съгласили.

Още четири дни изминаха в приготовления. Скоро щяха да пламнат и самите сражения. Флид бе заел позиция върху един хълм с плосък връх, от който се откриваше отлична гледка към бойното поле. Иризис беше с него.

Тя внимателно оглеждаше територията през далекогледа на скрутатора. Снизорт се намираше върху широко възвишение, заобиколено от по-ниски хълмове, предимно безлесни и отрупани с канари. На места се издигаха скални образувания от пясъчник. Гората близо до източната стена бе наскоро сечена — падналите дървета представляваха препятствие, което щеше да затрудни кланкерите. Отвъд стените се намираше Голямата сълзевина, огромно и бездънно блато от течен битум, заобиколено от ями на някогашен добив. Подобни хлътнатини и изблици покриваха земята и извън стените.

Някога избликващата черна гъстота се бе свличала към по-ниските зони, за да създаде поредица от лениви потоци, простиращи се в радиус една левга около Снизорт. Тези асфалтови реки отдавна бяха пресъхнали, голяма част от образувалите се залежи бяха използвани, но следи пак оставаха. Все още се бяха запазили места на лепкава повърхност.

Аахимите възнамеряваха да нападнат Снизорт от запад и юг, а сантенарските сили щяха да нападнат източните и северните стени, като обсипят територията зад стените със запалителни снаряди, за да подпалят смолните ями и самата Голяма сълзевина. Но съюзниците не бяха получили възможност да изпълнят замисъла си — лиринксите бяха излезли извън стените. С това не позволяваха на кланкерите да се доближат достатъчно, за да опожарят Снизорт.

— Не смеех да се надявам, че нещата ще се развият толкова добре — каза генерал Там в първото утро на битката. — Те се изправят насреща ни по земя, насред бял ден и в скупчени формации. Ще ги премажем.