— Не говорете глупости — изръмжа Флид. — Те се придържат към план, който до момента се развива добре.
Сражението започна бавно, с катапултни баражи и от двете страни, които не причиниха големи щети. Последваха малки сблъсъци, в които малки групи войници се изправяха срещу вражески патрули. В тези стълкновения лиринксите имаха по-голям успех.
Към обед съюзниците увеличиха натиска, запратили напред клиновидни формации кланкери и конструкти. Иризис остана с впечатлението, че аахимите не влагат особено старание в атаките си.
— В източната част на бойното поле има пожар — провикна се тя. Бе се присъединила към многобройните писари, които непрекъснато съставяха заповеди за сновящите вестоносци. — Разпространява се бързо.
Скрутаторът повдигна далекогледа си. Пламъци и черен дим се издигаха по протежение на левга. Пред очите му огънят увеличи обхвата си.
— Лиринксите са запалили старите находища. Сигурно са използвали запалителни течности, иначе огънят не би се разпространявал толкова бързо. Знаех си, че няма да е лесно.
— Димът ще пречи и на тях.
— Не толкова, колкото на нас, тъй като вятърът го отнася в нашата посока. Освен това така печелят време. Дори и в кланкери не можем да прекосим огньовете. Те са еквивалентни на стени, които ще горят с дни, а после ще оставят земята непроходима. Това ще ни принуди да накъсаме формациите си.
— Не можем ли да ги угасим и да настъпим?
Флид поклати глава.
— Дори и ако можехме да се лишим от водата, тя нямаше да помогне. Такъв огън може да бъде спрян единствено с пръст. Не можем едновременно да гасим и да се сражаваме.
— Какво пречи на конструктите да прекосят пламъците?
— Нищо. Но нима си представяш Витис да рискува хората си, при положение че ние не можем да ги последваме?
Сражението продължи. Сега бойното поле представляваше същински ад. Черният и дразнещ очите пушек, издигащ се по протежението на половин дузина находища, представляваше отлично прикритие и позволяваше на лиринксите да се сражават по любимия си начин — от засада. Те притежаваха и друго предимство: бяха способни да задържат дъха си в продължение на няколко минути. Човешките загуби бързо се натрупваха.
В късния следобед Там нареди да бъдат докарани три гигантски катапулта. Мускулести войници заредиха всеки от тях с канара с големината на добиче, сетне напрегнаха сили, с мъка завъртайки огромните кабестани. Дървените скелета започнаха да скърцат от напрежение. Главният катапултчик отправи към командния пост знак за готовност. Генерал Там се посъветва с Флид, който кимна. От хълма бе дадено потвърждение за стрелба.
Първият катапулт замахна с лоста си. Канарата прелетя само стотина крачки, за да блъсне кланкер и да го преобърне. Механичните крака останаха да се размахват безпомощно във въздуха. Скрутаторът изруга.
Катапултчикът нареди напрежението от втората обсадна машина да бъде снето. Войниците започнаха да го подготвят за нов изстрел, по-силен, само че въжетата не издържаха опъна и се стрелнаха като камшици.
— Да преустановят стрелбата — нареди Флид. — Мислех, че сте ги изпробвали — ревна той към генерала.
Междувременно третият катапулт също бе успял да стреля. Гигантският му снаряд прелетя над стената на Снизорт и се разби с трясък. Няколко секунди по-късно земята се разтърси, а откъм бойното поле долетя слабо ликуване.
— Това е по-добре — каза скрутаторът. — Все пак нека ги отдръпнат за момента.
Както бе очаквано, през нощта лиринксите нападнаха ожесточено, макар и донякъде възпрепятствани от собствените си огньове — пламъците, измъчвали войниците през деня, сега им предоставяха отлична видимост. Няколко часа по-късно вражеският устрем отслабна и остатъкът от нощта премина спокойно. Но малцина можаха да спят.
— Струва ми се, че те се опитват да спечелят време — каза Флид на следващата сутрин. — Полагат толкова усилия, колкото са необходими, за да не ни позволят да достигнем стените. Какво ли са замислили?
Откъслечните сблъсъци на днешния ден все още бяха далеч от сражение. На моменти земята се разтърсваше от попаденията на огромните снаряди. В настоящия момент катапултите не можеха да се доближат до стените, за да се прицелват точно, с изключение на две щастливи попадения. Освен това полето бе станало нестабилно — ту позволяваше на кланкерите да се движат с крайна скорост, ту ги принуждаваше да пълзят.