— Това дело на лиринксите ли е, или машините ни консумират прекалено много енергия? — попита Флид.
— Нямам представа — отвърна Иризис. Поредна грижа се прибавяше.
На третия ден от обсадата катапултите започнаха да използват огнени снаряди с надеждата, че ще успеят да подпалят залежите зад стените на Снизорт. Трудно можеше да се определи ефективността им, защото навсякъде се стелеха гъсти облаци. Наблюдателите на Флид, оглеждащи развитието на бойните действия от въздуха, докладваха за дим от една от малките ями. Самият Флид се бе затворил в палатката си и не допускаше никого. На моменти Иризис дочуваше ругатните му.
Късно следобед на четвъртия ден вниманието на Иризис бе привлечено от конвой кланкери, напредващ сред огнените ивици. Машините бяха следвани от батальон войници, поне хиляда на брой.
— Пробиваме! — зарадвано възкликна тя.
Конвоят доближи широко празно пространство между огньовете. Кланкерите, до този момент напредвали един зад друг, се разгърнаха във формация и с ускорен ход се отправиха към чакащите лиринкси.
— Най-сетне ще видим една хубава проява. — Генерал Там се беше приближил до тях. Флид наблюдаваше от прага на палатката си.
Машините се бяха подредили в редици по шест и стреляха в залп. Лиринксите не помръднаха. Средните два кланкера от предната редица спряха внезапно, наклонени напред. Останалите четири сториха същото. Машините зад тях трябваше рязко да завият встрани, за да ги избегнат.
— Какво става? — кресна Там. — Адютанте, далекогледа ми!
Войникът дотича. Генералът грабна приспособлението от ръцете му и нетърпеливо го разпъна.
— Не си прави труда — уморено каза скрутаторът. — Това е асфалтово езеро, покрито с пръст. Кланкерите няма да се измъкнат. Скоро лиринксите ще го подпалят.
Тримата останаха да наблюдават безплодните опити на машините да се измъкнат. Операторите скоро се отказаха, изоставиха кланкерите си и в отчаянието си се покатериха върху тях, за да достигнат стабилна земя. Някои успяха, но повечето потънаха в лепкавината, пленени досущ като машините си.
Войниците зад тях бяха засипани с градушка от катапултни снаряди. По-малко от половината батальон успя да избяга от обгърнатия в дим и прах ад.
Там се отдалечи с мрачно изражение. Скоро дотича вестоносец.
— Полето внезапно изчезна, сър. — Той подаде на Флид запечатан плик. — А това е съобщение от Ейрин Мас.
— Виждам — навъсено отвърна скрутаторът. — Лиринксите накъсаха силите ни, обезкуражиха ни и ни накараха да се усъмняваме в земята под всяка своя следваща стъпка. Какво следва сега? Всеобща атака или още от същите тактики?
— Зависи какво целят — рече Иризис, раздаваща силен черен чай.
Флид прочете съобщението, сетне изпразни чашата си на една глътка.
— Мас твърди, че лиринксите възнамеряват да довършат тайния си проект, а после да унищожат армията ни, за да могат да напреднат на изток. — Скрутаторът хвърли писмото в близкия мангал. — Лошо. Лиринксите изчерпват прекалено много от полето. Цяло чудо е, когато кланкерите ни достигат половин мощност.
— Все пак, с помощта на аахимите…
Ксервиш се изплю презрително.
— Витис полага символични усилия, въпреки че неговите конструкти разполагат с предостатъчно енергия. Освен това подозирам…
Иризис го погледна подканящо.
— Щом ситуацията стане критична, той ще се оттегли незасегнат, а после ще поиска ние да изпълним своята част от сделката. Тогава ще бъдем наистина безсилни, за да го спрем. Трябва да действам незабавно.
— Как?
— Всичко или нищо.
— Искате да кажете…
— Да. Ще потърсим възлопресушителя. Тази нощ.
— Но нали не съществува таен път, през който да проникнем?
— Мас все пак е открил. — Флид бе стиснал устни. — Макар че този метод не е особено таен. Освен това изисква прилагането на определена скрутаторска магия.
— Значи не може да е толкова страшно.
— На твое място не бих изразил подобна увереност.
— Защо?
— Още не съм открил начин да се върнем.
— Върнем? Но вие не бива да се жертвате, Ксервиш. Вие сте незаменим.
— Съветът ми нареди. Освен това никой друг не би могъл да те отведе до мястото. Тръгваме веднага след залез-слънце.
Той се зае да съставя поредната бележка.