Иризис, Юлия и скрутаторът кръжаха високо над трънливата южна стена на Снизорт. Нощта бе мрачна — гъста облачна покривка бе скрила новата луна.
Напуснали лагера още по смрачаване, тримата очакваха започването на диверсията, която щеше да прикрие проникването им. Само че наближаваше полунощ, а все още нищо не се случваше.
— Няма ли да започват най-сетне? — каза Иризис, загледана през борда в проблясващите отдолу огньове — лагерни и пожари.
— Когато започнат, ще ти се иска да не са.
— С тези мрачни изказвания убивате приключенския ми дух.
— Подобно изказване дори не заслужава да бъде удостоено с отговор.
— Някога бяхте забавен, Флид, макар и по свой странен начин.
— В света вече няма място за забава.
Иризис се отказа.
Сблъсъците започнаха от източната страна на бойното поле с експлозия на огън и писъци. Юлия притисна тапите си за уши по-дълбоко и прикри очи, но лицето й пак остана изкривено в болка.
Иризис се размърда нетърпеливо. Моментът още не беше дошъл. Друга битка се разрази на запад. Флид пак не даде знак — изчакваше третия сблъсък. Той също не закъсня — от север мракът бе раздран от сноп огнени снаряди.
— Това е знакът — прошепна Иризис. — Вече умират хора, за да улеснят пътя ни.
— Далеч повече ще умрат, ако се провалим.
Скрутаторът продължи с неразбираеми за Иризис думи, от които тя единствено можа да долови заложената в тях сила. Въздухоплавът и екипажът му избледняха и изчезнаха сред невидимост. Съвсем леко начупване във въздуха издаваше очертанията му. Из дима, в който щяха да се спуснат, дори и това нямаше да се види.
— Трябва да се движим бързо — процеди през зъби скрутаторът. — Тази магия е болезнена, не мога да я удържам дълго.
Въздухоплавът стоеше неподвижно в мрака над стената. Под тях гъмжеше от лиринкси, които не подозираха за присъствието им. Сраженията от останалите три страни се очертаваха сред красиви припламвания на снаряди и пъплещи по земята огньове.
— Как ще открием възлопресушителя, сър? — попита Иризис.
— Юлия ще трябва да ни отведе при него. Двамата с теб ще го блокираме или унищожим, след което ще опитаме да се измъкнем.
— С въздухоплава?
Скрутаторът се поколеба.
— Вероятно.
Този отговор не й се понрави. Може би тази мисия наистина беше самоубийствена. Но тя не каза нищо от това на Юлия, свита на обичайното си място под пейката. И без това Иризис се чувстваше достатъчно гузна. Срещата с Ниш в аахимския лагер бе подхранила обидата на дребната жена.
— Излез, Юлия — нареди Флид. — Покажи на пилота накъде да поемем.
Въпросната се надигна рязко и с нацупено изражение застана до Хила. Все така мълчаливо протегна ръка в нужната посока. Въздухоплавът се отдели от позицията си над стената и пое натам. След няколко минути ръката на Юлия се насочи надолу.
Машината се спусна сред чист въздух и с леко олюляване докосна земята. Наоколо цареше пълен мрак. Пожарите представляваха само сияние, издигащо се над стените. Обстрелът бе престанал.
Тримата слязоха. Юлия направи няколко крачки и изчезна.
— Стой до нас, перцепторе — просъска Флид.
Тя се върна. Не й беше нужно да ги вижда, за да знае къде са.
— Мразя ви и двамата — високо каза Юлия.
— Моля? — рече скрутаторът.
Дребната жена не отговори.
Флид закачи въжето си за колана на Юлия, а Иризис се прикачи към него. Въздухоплавът се издигна, потракващ с ротора си. Макар и породено от невидима машина, движението пак ги облъхна.
— И пазете тишина — предупреди Флид. — Все още могат да ни чуят.
— И надушат — промърмори Иризис. Усещаше ускорения си пулс в слепоочията си. Щяха да бъдат заловени. Щяха да бъдат изядени.
— Води, Юлия. — Флид промърмори няколко думи, които снеха невидимостта от въздухоплава, за да я ограничат върху тях тримата.
Дребната жена ги поведе в криволичещ маршрут. Повечето лиринкси се появяваха в модела й, така че тя можеше да ги отбягва. Повечето, но не всички.
Никой от тримата не видя лиринкса, а самият той, естествено, също не ги зърна. Създанието дотича от лявата им страна, блъсна се във въжето между Иризис и Флид, спъна се и падна. Сблъсъкът повали и четиримата. Съществото се надигна — сянка, вкопчила се в глезена и оглеждаща се объркано. Нямаше представа какво го бе накарало да изгуби равновесие.