Тя не отговори.
— Няма ли да се натъкнем на охрана? — рече Иризис.
— Защо им е? Навън има двадесет и пет хиляди лиринкси. Как би могъл някой враг да достигне толкова дълбоко?
— Ние успяхме! Освен това ние охраняваме ценностите си.
— Лиринксите не са като нас. Те не се ограбват взаимно, не саботират. Освен това…
Ксервиш замълча, но Иризис успя да долови неспокойствието в гласа му.
— Продължете, Флид. Има нещо, което не сте ни казали.
— Не би било разумно да разположиш пазачи толкова близо до възлопресушител. Удълженият престой там би започнал да ги… изменя.
В съзнанието й изникна спомен.
— Както онези скали в мината се изменяха?
Последва дълго мълчание, преди скрутаторът да прошепне:
— Именно.
— В такъв случай този възлопресушител ще ни убие. Ще разкъса телата ни.
— Не и ако действаме бързо. Спомни си, че Джал-Ниш оцеля.
Иризис го сграбчи за раменете.
— С колко време разполагаме, преди влиянието да ни засегне, Ксервиш?
— Откъде да зная, по дяволите?
— Десет минути? Час, ден?
— Може би час. Най-много два. Зависи колко е мощен самият възлопресушител. И колко дълго ще се наложи да останем.
Тя остана неподвижна.
— Иризис? — подкани я продължилият скрутатор.
— Така да бъде.
Отново поеха, но малко след това Иризис спря, за да остави Юлия отвъд завоя, където нямаше да чуе следващите й думи.
— Сега пък какво? — раздразни се Флид.
— Как ще се отрази това излъчване на бебето й?
— То ще трябва да рискува, като всички ни.
— Но… Юлия… Трябва да й кажем. Поне това й дължим.
— Всички ние сме войници, Иризис — остро отвърна той. — Ти, аз, Юлия, бебето. Ако се провалим, човечеството е обречено. Какво ще стане с детето тогава? Всички ние трябва да се подчиняваме на получените заповеди. Ясно?
— Да, скрутаторе.
Скриха се от поредния пазач. Щитът невидимост все още действаше, защото лиринксът гледаше право през тях. След като неспокойно подуши въздуха, създанието продължи. Под светлината на далечна лампа личаха цветовете, пробягващи под кожата му.
— Невидимостта изчезва… — Флид се бе превил, вкопчил се в корема си. — Трудно ми е да я удържам.
Високата жена му помогна да се облегне на нея, сетне двамата бързо се отправиха след Юлия, която, вече развързана, бе изчезнала напред в тунела. Иризис бе скована от лошо предчувствие. Бе сигурна, че нещата ще се объркат.
Усещането започна като слабо гъделичкане между раменете. Това оказваше, че са навлезли под влиянието на възлопресушителя. Скоро усещането стана по-настойчиво. Плътта под кожата на Иризис потръпваше. Стомахът й закъркори като кипящо гърне. Юлия изохка, разтърсвана от виещи се тръпки. Флид простена и магията му се срина.
— Часовой! — прошепна Юлия, душеща въздуха като куче.
Тридесет и три
Преди и след кратката си среща с Тиан Гилаелит прекарваше дните си в оглеждане на Голямата сълзевина: от земята и сред тунелната мрежа под нея, докато нищо повече не можеше да бъде нанесено върху картите му. Лиринксите непрекъснато го подтикваха да бърза. Беше очевидно, че важността на този проект надвишава всички останали проучвания, провеждани в Снизорт. Тетрархът много би искал да узнае причината.
Гилаелит не работеше толкова усилено, колкото лиринксите си мислеха. Поне не над техния проект. Той прекарваше всеки свободен момент над студения си геомантичен глобус, преструвайки се, че се е заел с тяхното възложение, докато в действителност проучваше местната възлова точка, която го удивляваше. Тя се оказа наистина странна, с изключително остри изменения в силата на полето — макар че съществуваше вероятност въпросните изменения да са породени от енергията, която лиринксите извличаха за плътоформирането си.
А може би те се дължаха на амплимета. Тетрархът подозираше, че бипирамидата отново е пристъпила към някогашните си номера. С помощта на глобуса той долавяше необясними пулсации, за които бе малко вероятно да са породени от друго.
Приключил с обхождането на сълзевината, Гилаелит се бе заел да проучва захранващата я гореща точка. Процес, който не представляваше никакъв проблем за геомант с неговия опит. Тетрархът бе прекарал повече от столетие, изучавайки Бореа Нгурле по сходен начин. Последната и най-трудна задача бе да разгадае последователността на бавните течения, които сред сложни изменения отвеждаха топлия асфалт до повърхността на Голямата сълзевина и отнасяха охладения материал обратно надолу.