Асфалтът се движеше почти незабележимо, макар и способен да преодолява значими разстояние при достатъчно предоставено му време. Гилаелит бе донесъл със себе си много оборудване, ала никой от приборите не се оказа с подходяща чувствителност. Глобусът също се провали, дори и след дълга пренастройка. Вече бяха минали седмици от пристигането му, а напредъкът бе незначителен и това го ядосваше.
Имаше и друг начин: да предскаже пътя на теченията с помощта на матемантия. До този момент Гилаелит не бе използвал това си Изкуство по подобен начин и не беше сигурен, че методът ще бъде успешен. Но какво друго му оставаше?
След едно денонощие Гилаелит остави листовете с изчисления, взе картата и посочи място.
— Започнете да копаете тук, в тази посока.
— Сигурен ли си? — попита женската, която можеше да разчита истината.
— По-сигурен няма да стана.
В тези му думи нямаше лъжа.
Матриарх Гирил наду рог. В отговор на зова й отвсякъде се стекоха лиринкси. Всички се отправиха към мястото, посочено от тетрарха, и след като Гирил им показа къде точно да работят, очертавайки знак върху скалата, лиринксите започнаха да дълбаят пясъчника с помощта на инструменти, напомнящи огромни кирки.
Работата продължи и през нощта. Когато на сутринта Гилаелит се върна, за да постави пробните си кристали, лиринксите бяха прокопали тунел с дължина шестдесет крачки: удивителен напредък дори и сред такива добри условия. Създанията работеха настойчиво и трескаво, без нито веднъж да се наложи да им бъде напомняно за значимостта на работата им.
Вторият ден донесе почти същия напредък. На третия лиринксите прокопаха само четиридесет крачки — повишаващата се горещина забавяше работата. Самата скала също бе по-трудна за обработка. Тук Гилаелит получи шанса да види същинската изобретателност на лиринксите.
Две от създанията довлякоха метален пръстен, малко по-малък от диаметъра на тунела. След като поставиха в средата му гъбовиден предмет, наречен финадр, те го задействаха с помощта на дълъг лост. Златиста болка преряза слепоочията на Гилаелит, принуждавайки го да се превие. Когато пристъпът му премина и тетрархът можа да се изправи, пръстенът бе обгърнат в ледена мъгла.
Финадрът биваше подхранван от полето, за да извлича околната горещина. Гилаелит нямаше представа за принципа на действие, но и за миг не се съмняваше в ефективността му. Просмуканата скала, сега замразена, се трошеше лесно. С помощта на кристалите си тетрархът можа да види, че приспособлението поглъща огромни количества енергия от полето, понастоящем още по-слабо.
Дълбаенето продължи, редувано с цикли охлаждане. В късния следобед на четвъртия ден от началото на работата лиринксите прорязаха целия скален слой и достигнаха чистия асфалт на Голямата сълзевина. Сега работата ставаше изключително опасна. От течността ги отделяше единствено леден слой, крехък като яйчена черупка. Ако налягането успееше да намери пролука или някой от охлаждащите пръстени откажеше, тунелът щеше да се срути, а всички те щяха да се окажат обгърнати в горещ асфалт. Подът под краката им на моменти потръпваше.
В момента Гилаелит нямаше работа, но не скучаеше. Той наблюдаваше и проучваше всичко около себе си. Лиринксите представляваха особен интерес за него. Изглеждаше, че те не се чувстват особено удобно в едрите си тела — или поне във външната си бронирана кожа. Те непрекъснато се почесваха, раздвижваха рамене и крайници, за да наместят дебелите люспи. Явно това бе недостатък от плътоформирането, което претърпяваха преди раждане. Стойността на оцеляването сред празнотата.
Гилаелит работеше в една вдлъбнатина на тунела, далеч от края. Бе научил много за възловата точка, още една крачка към крайната му цел, но друг напредък тук нямаше да постигне. Войната се бе доближила още повече. Крайно време беше да избяга, преди да се е оказал притиснат.
Тетрархът бе убеден, че ще успее да избяга, въпреки че лиринксите го наблюдаваха зорко. Те му позволяваха да използва инструментите си свободно, а това щеше да бъде достатъчно. Но преди бягството си трябваше да се сдобие с амплимета. Искаше му се да освободи и Тиан, защото се притесняваше за нея, ала това бе невъзможно. Колкото и да не му се щеше, трябваше да я остави. Не можеше да носи и нея, и геомантичния глобус, а без последния не би могъл да се освободи.