— И две лапи в течен асфалт са трудни за измъкване — рече лиринксът от лявата му страна.
Този път при проучването Гилаелит засече нещо.
— Продължете натам. — Тетрархът посочи надолу и леко наляво от средата на тунела.
Лиринксите поставиха нов охлаждащ пръстен и подновиха работа. Впоследствие се натъкнаха и на други мъртви животни: две чайки, домашна котка, две огромни змии, вплетени една в друга. След това продължиха сред чист асфалт. На четиринадесетия ден тунелът се тресеше непрекъснато.
Същата вечер, докато Гилаелит се връщаше, в пода пред него зейна пукнатина, от която започна да се просмуква катран. Лиринксите край най-близкия пръстен веднага засилиха влиянието му, разширявайки зоната на замръзване. Друг лиринкс строши вледенилия се сталагмит. Подновилият пътя си тетрарх видя и други плъзнали пукнатини, на места изцяло покрили стените. Тунелът едва оцеляваше. Коликите на Гилаелит се усилиха.
Той направи много опити да възобнови собствената си работа, само че Гирил непрекъснато имаше нужда от него, дори и само като наблюдател. Нощем той бе съпровождан до стаята си, без инструментите си, а на входа оставаше пазач. Предводителката на лиринксите нямаше намерение да рискува. Може би бе заподозряла истинските му намерения? Гилаелит опита всякакви аргументи, за да си върне приборите, но напразно. Без тях той бе безпомощен. Повечето нощи лежеше буден, измъчван от стомашните болки и раздразнение. Против болежките си също не можеше да стори нищо.
Не бе имал друга възможност да види Тиан, а и се съмняваше, че ще получи. Бе затрогнат от факта, че тя го бе последвала, без значение с каква цел. Тя несъмнено бе смела, макар и прекалено наивна и прибързана. Но му се щеше да не бе се намесвала, защото Гилаелит се притесняваше за нея. Не колкото се интересуваше от амплимета, разбира се, но в по-голяма степен в сравнение с интереса му за останалите разумни същества.
В крайна сметка надали щеше да има значение. Тази експедиция бе изключително неразумна и криеше огромна вероятност (изчислена от матемантията му) да приключи сред горещ асфалт. Лиринксите несъмнено бяха тласкани от отчаяние, за да прибегнат до подобно начинание. Гилаелит предполагаше, че някакъв безценен древен артефакт се крие сред околната чернота. Щом лиринксите бяха готови да рискуват цяла своя армия, за да се сдобият с него, изглежда бяха по-слаби от всеобщата представа. Но може би търсеното от тях щеше да им гарантира победата, оправдавайки тази жертва.
Тунелът продължаваше да се разгръща. Съществуването на Гилаелит се бе свело до смрадлива черна дупка. Сънищата му го връщаха на работното място.
Бяха достигнали мястото, посочено от инструментите му, но не откриха нищо. Гирил кипеше от гняв.
— Изкуството ти се оказа далеч по-безполезно от обявеното, тетрархо! — студено рече тя.
— Казах ви, че ще бъде трудно да го открием. — Гилаелит не остана длъжен на погледа й, макар че вътрешно бе изпълнен със съжаление за провала. Знаеше, че един ден ще умре, но не му се искаше да бъде по такъв начин. — Матемантията ми рядко е точна.
— Потърси отново. Сега се намираме по-близо. И побързай!
— Матемантията не може да ми предостави повече информация. Ще трябва да потърся с глобуса си. И освен това трябва да зная какво търся.
— Не мога да ти кажа това.
— Тогава не мога да ви помогна. — Тетрархът отново впери решителен поглед в нея.
Гръдните й плочки придобиха зелен цвят, коремът се оцвети в кремаво, а масивните бедра се покриха с измъчени очертания — червени нишки, извиващи се върху жълт фон. Нерешителност, реши тетрархът. Тя трябваше да му каже, но се страхуваше, че така ще разкрие прекалено много.
— Търсим останките от селото — каза Гирил, енергично раздвижила ръце в неспокойство, — което преди седем хилядолетия се е намирало над тези залежи.
— Какво е имало в него? Трябва да имам нещо, което да търся.
— Може да има реликви — неохотно отвърна тя. — Инструменти, изработени от месинг и благородни метали…
— Друго? Кристали?
— Може би. — Още по-неохотно.
— Кристалите са лесни за откриване, ако зная какъв тип са.
Гирил знаеше, но не искаше да разкрие. Все пак призна:
— Сяра, да речем.
— Това е единственият кристал, който не мога да открия.
Тя присви очи.