— И каква е причината за тази ти неспособност, тетрархо? Твърдиш, че си изключителен геомант.
— Тук навсякъде гъмжи от сяра. Същото се отнася и за околните горещи извори.
— Опитай — хладно подкани Гирил. — Без глобуса.
Значи тя наистина не искаше Гилаелит да го използва.
— Така да бъде. Но помни какво казах за сярата.
Тетрархът стори всичко по силите си, но, както и преди, резултатите бяха мъгляви. Произволните четвърти степени също не му помогнаха.
— Безсмислено е. Ако искате да ви помогна, трябва да използвам глобуса си.
Гирил промърмори нещо, но нареди приборът да бъде донесен. Гилаелит промени чувствителността му, постави ръце над ледената повърхност и затвори очи. В съзнанието му изникнаха стелещи се нишки. Разтърсената му мисъл откри нажежената до червено проява на кристал нагоре и надясно.
Тетрархът залитна и падна. Струваше му се, че главата му е обгърната от пламъци. Той немощно повдигна десница и я раздвижи.
— Натам. На не повече от десет дължини.
Гирил го изгледа със съмнение, но даде нужните нареждания.
Прекалено слаб, за да се изправи, Гилаелит остана да лежи на пода. До този момент не бе изпитвал нещо подобно. Преживяването бе почти свръхестествено, а той не вярваше в подобни неща. Но този път знаеше, че е открил търсенето.
Гирил бе заповядала тунелът да бъде разширен във всички посоки, разгръщащ се като спиците на колело.
— Това ще увеличи напрежението върху тунела.
— Непрестанно си намираш оправдания, геоманте.
— Движенията в течната маса ще го пречупят като клечка. Всички ще загинем.
— Става дума за нещо много по-важно от нас! — остро отвърна Гирил.
Този артефакт наистина трябваше да е безценен.
— Но не и важно за мен.
Лиринксите безстрашно пристъпиха към работа. Каквито и нареждания да получеха, те ги изпълняваха с еднакъв ентусиазъм. Тъй като в долните разширения не откриха нищо, работниците ги изоставиха и започнаха да правят нови разклонения, насочени нагоре. Ритъмът на работата се забави. Всеки следващ проход замръзваше все по-бавно.
— Какво има? Защо е нужно толкова време? — попита матриархът късно на седемнадесетия ден от началото на копаенето (тринадесети в сълзевината). Поне Гилаелит смяташе, че е късно. Макар да се хранеше и да спеше по едно и също време, беше му трудно да определя изминалото.
— Полето чезне — обясни мъжкият, отговорен за охлаждащия пръстен. И Гирил, и той говореха на общия език, очевидно за да може и Гилаелит да е наясно с напредъка на работата. — Нужен ни е час да постигнем онова, което преди ни отнемаше минути. Трябва да накарате разпределителите да ни предоставят повече енергия, иначе…
— Продължавайте — грубо каза тя. По тялото й блеснаха сини и бели оттенъци, които тетрархът не можа да разгадае. — Враговете ни са тук. Техните кланкери поглъщат много енергия от полето.
— В такъв случай няма да успеем.
— Трябва да успеем. И то бързо, защото иначе ще сме пожертвали цяла армия напразно. — Гирил повика вестителка и след няколкоминутен разговор я отпрати. — Полето ще бъде запазено за нас — продължи тя, отново обръщайки се към лиринкса до охлаждащия пръстен. — В Снизорт ще бъде консумирана енергия единствено за неотложни нужди. На всяка цена трябва да приключим работата си. А когато това стане, ще източим възловата точка и ще смажем враговете си.
Лиринксите повече не се нуждаеха от него, затова Гилаелит се отдели с глобуса си и поднови наблюдението над амплимета. Бяха настъпили промени — торгнадрът го нямаше и Тиан схематизираше нов, който този път не бе свързан с бипирамидата. Може би кристалът вече не се нуждаеше от подобно устройство? Нишките му се простираха навсякъде и по тях непрекъснато протичаше светлина, което значеше, че амплиметът продължава работата си. Лошо за него, защото тетрархът възнамеряваше да приведе в действие собствения си план. Беше време да избяга. Той поде уморителните приготовления, които утре сутринта щяха да са му донесли свободата.
— Трябва да видиш това, тетрархо!
Един лиринкс го повлече към края на прохода. Под натиска на работниците голямо парче от стената на тунела се откърти и падна. Иззад него изникна стена от груби дъски, прикрепени към подпорите си с дървени колчета. Срутването разтърси тунела, вибрации плъзнаха по протежението му. На места изникнаха пукнатини, през които започна да се просмуква гъста чернота, замръзнала веднага.