— Елате да погледнете, Гирил! — провикна се един от лиринксите.
Възторжена, тя се хвърли напред и започна да сваля дъските.
— Това е мястото. Повикайте търсачите.
Преди те да са пристигнали (дузина лиринкси, оборудвани с триони, брадви, кофи и друга екипировка, включително и за скициране), Гирил бе разчистила дъските. Вътрешността на колибата бе изпълнена с асфалт. Останалите стени бяха запазили приблизителните си места, макар и малко изкривени. Откритите находки представляваха единствено домашни вещи — дървен стол, сламеници, одеяла и кухненски съдове. Всеки предмет биваше изваждан от замръзналия асфалт, скициран и грижливо отнасян, сякаш представляваше някаква ценност. А може би действително беше така. Кой знае под каква форма се бе явявало магьосничеството преди седем хилядолетия?
Тунелът се разтърси.
— Обсадата е започнала — каза Гирил. — Трябва да работим по-бързо. Оставете разклоненията да рухнат. Започнете да разширявате изкопа около колибата. И бързо. Полето гасне.
Гилаелит също можеше да усети, че излъчването става все по-непостоянно с всяка изминала минута.
— Колко колиби е имало в селото? — поинтересува се той.
— Не зная.
Не му бе предоставен шанс да продължи с работата си. През следващите няколко дни лиринксите откриха други седем колиби, приличащи на първата, със същите принадлежности. Четвъртата от тях съдържаше сандък с дрехи, които дори можеха да бъдат носени, защото асфалтът не бе проникнал през цепнатините. Одеждите породиха значителен интерес, което се стори необяснимо на Гилаелит — дори и най-голямата от тях бе прекалено тясна за лиринксите.
В осмата колиба откриха тяло, момче на не повече от пет години. Косата му бе светла, също като кожата. Неговото тяло също бе запазено. Положено на носилка, бе отнесено при останалите находки.
Следващата открита колиба се оказа празна, съдържаща единствено дървена пейка. Нейната посестрима бе пълна с тела. Гирил лично пренесе първия труп и го положи на пода на тунела. Погиналите бяха общо двадесет и петима: осем мъже, седем жени и десет деца. Всички те бяха дребни, със сини, сиви или бледокафяви очи, светла коса. Според Гилаелит телата бяха прекалено набити, за да бъдат наречени красиви.
Приключили с изваждането, лиринксите се събраха около труповете и се загледаха в тях. Сепна ги поредна вибрация. Част от тях отнесоха телата, а останалите продължиха с разкопаването.
Тази нощ не откриха повече тела, но намериха няколко прекрасни кристала от жълта сяра, строшени, а също и бронзов инструмент, състоящ се от седем концентрични кръга, покрити със символи и скали. Всеки от кръговете можеше да бъде задвижван самостоятелно. В най-малкия се намираше друга форма от бронз, донякъде разядена: полумесец, а може би острието на сърп. Тя бе залепнала.
Очевидно търсената от матриарха тайна не се намираше сред тези находки, защото копаенето продължи. Тъй като вече бе станало късно, Гилаелит бе съпроводен до стаята си. Там сънят му бе смущаван от образи на дебели колони светлина и задушаващи се сред гъста чернота люде.
Дойдоха да го вземат няколко часа по-късно — Гилаелит не разбираше защо, тъй като нищо не се бе променило. Подът на тунела бе отрупан с мумифицирани тела, парчета кристал, домашни вещи… Всички предмети, които вече бе виждал.
От разстояние можа да види, че работниците са достигнали стената на някаква по-голяма колиба, може би място за съвещания или дом на местния предводител. Докато разчупваха и откъртваха дъските, от отвора започна да изтича течен асфалт.
Гирил веднага изкрещя към лиринксите, отговарящи за охлаждането. Те изместиха напред пръстен, насочиха гъбовидното устройство и го задействаха. Във въздуха за момент се разля мраз. Но изтичането не спря.
— Какво става? — кресна Гирил.
— Полето е изключително слабо.
— Запушете процепа с дъски. Защо няма излъчване?
— Не зная. Но финадрът не разполага с нужната му енергия — каза операторът. — Може би сме източили полето.
— То е нестабилно! — заяви Гирил. — Опитайте отново.
Този път пръстенът проработи, макар и не особено ефективно. Зад тях, близо до мястото, където бяха положени най-скоро намерените тела и реликви, в едната стена на тунела изникна пукнатина. От нея плисна горещ асфалт, замръзнал под влиянието на охлаждащите съоръжения — само за да се пропука отново. Гъстата течност отново започна да нахлува.