Това бе последният му шанс. Гилаелит тъкмо бе започнал процедурата с глобуса си, изграждайки най-бързото заклинание, което можеше да създаде при тези обстоятелства, когато матриархът се провикна:
— Извадете реликвите от тунела. Какво е положението, Франл?
Операторът поклати гребенестата си глава.
— Нищо повече от това не сме в състояние да направим.
Сини, зелени и розови ивици плъзнаха по кожата й.
— Трябва да продължим. Обсадата доближава връхната си точка. Преместете всичко на безопасно място, включително приборите на тетрарха.
— И самия мен? — с надежда добави Гилаелит.
— Ти оставаш тук. Заобикалят ни огромни човешки сили, тетрархо, и аахимите със своите конструкти. — Тя изрази яростта си в удар по замръзналата повърхност. — До дни ще изгубим Снизорт. Враговете се стараят да подпалят залежите.
Дори тетрархът можеше да разчете какво излъчваха останалите лиринкси — ужас, последван от отчаяние.
— Страхувам се за вас, Гирил — каза операторът.
— Аз просто служа. Ако умра, други са готови да заемат мястото ми.
Гилаелит можеше да си представи настоящата си ситуация: мравка в края на дълъг тунел, притежаващ крехкостта на глазура. Укрепеният от студ проход можеше да рухне нелепо лесно. А тетрархът не беше готов да умре. Все още му предстоеше толкова много работа. Освен това го прободе и притеснение за Тиан, само че нямаше как да й помогне.
Дузина лиринкси трескаво копаеха. Голямата колиба имаше кръгла дупка през покрива — поне така Гилаелит определи нарушаването на структурата. Объркан, той се покатери, за да погледне по-добре.
— Този отвор изглежда като прогорен. И погледнете колко чисто, като с нажежено острие.
Старите хроники бяха споменавали нещо подобно.
Гирил не отговори. Бяха изнесени още тела, до едно облечени в ярки, церемониални одежди. В далечния край на колибата лиринкс се стараеше да освободи украсена кутия във формата на ковчег, запечатана и в двата края. Извадил я, той счупи печатите, повдигна капака, при което се оказа покрит с прах, и се усмихна на спътниците си, докато се почистваше. Вътре имаше единствено кости.
Работата продължаваше. Гирил се бе оттеглила в ъгъла на колибата, където бе разкопан единият ъгъл на малък дървен сандък. Той бе разчистен и отворен — вътре, положен в златна поставка и увит в бледосин плат, откриха голям жълт кристал. Един от лиринксите протегна ръка, но бе спрян от сопването на матриарха:
— Не го докосвай! Много е крехък.
— Сяра — каза Гилаелит.
— Не каква и да е.
— Този кристал ли търсите?
Гирил понечи да отвърне, но замълча. Възрастното й лице остана безизразно, макар че за миг люспите върху раменете й заблестяха в развълнувани цветове. Тя намести гръдните си плочки.
Възползвайки се от залисаните лиринкси, Гилаелит поднови приготовленията си. Затвори очи в опит да види мрежата от нишки, само че зърна едва няколко, движещи се под невидим повей. Изглежда амплиметът почти бе приключил с работата си.
Тетрархът бе жегнат от неочакван страх. Бипирамидата действително бе готова, придобила контрол над възловата точка. А те се намираха дълбоко в Голямата сълзевина, зависими от потока енергия. Какво целеше амплиметът? Гилаелит трябваше да узнае. Трябваше да види. Би могъл да го използва в бягството си. Цялото му оборудване бе отнесено, реликвите също, така че не можеше да използва и някой от кристалите сяра. Оставаше му само едно решение. Той насочи съзнанието си към камъните в жлъчката и пробуди един.
Разкъсаната паяжина се появи само за миг и не показа диреното от него. Само една нишка бе останала здрава, тъй дребна, че по-рано Гилаелит я бе пропуснал. По влакното протичаше светлина. То изчезваше в собствения му тил.
Той отчаяно се опита да проследи действието на нишката. Почти в същия миг камъкът в жлъчката му се пръсна. Разтърсващата агония го повали на колене. Влакното се прекъсна, разкъсаната мрежа изчезна. Сега Гилаелит разбираше: бе се намесил прекалено очевидно и амплиметът го бе усетил. Колко ли дълго го бе проучвал кристалът? И какво ли бе научил?
Силен пукот се разнесе зад него. Шест пръстена по-назад проходът се бе разцепил. Нахлуващият асфалт разширяваше разкъсването и едновременно с това оттласкваше в противоположни посоки образувалите се половини.