— Гирил! — изкрещя един от лиринксите. — Тунелът се разпада!
Тя затвори сандъчето, грабна го и скочи. Сблъсъкът й с пода разтърси тунела. Едното огромно стъпало го пропука и потъна. Гирил рязко издърпа крака си, последван от нахлуваща гъстота. Останалите лиринкси също побягнаха, понесли колкото могат да носят.
Гилаелит с мъка се изправи на колене, ала отново рухна. Струваше му се, че вътрешностите му са съставени от късчета болка. Процепът вече бе няколко крачки широк в основата. Таванът също се строши и пропусна нахлуваща вълна.
Гирил се стрелна край него и сетне през навлизащия асфалт. Опитът за скок на последвалия я тетрарх бе осуетен от все по-ускореното разширяване на ямата. Гилаелит се озова потънал до колене в топлия асфалт на Голямата сълзевина. С отчаян размах на ръце успя да се вкопчи в отсрещния край, за да се изтегли. Не можа. Течността беше прекалено гъста.
Като муха върху мухоловка. Лиринксите вече бяха изчезнали. Споходен от закъсняло разочарование, Гилаелит осъзна, че бе изгубил играта. И Тиан. И за какво? Дори не се осмеляваше да мисли.
Тридесет и четири
Тиан сънуваше как старият Хюл, сдобил се със светеща гъба на главата си, изтръгва гръбнака й от обградилата го кожа и плът, примлясва в очакване и започва да изсмуква костния мозък. Тя се събуди сгърчена от ужас, проточил се още няколко мига, преди да бъде изблъскан от осъзнаването, че това е било само нелеп сън. Прешлените имаха ли костен мозък? Или той бе проявявал интерес към гръбначния?
Задрямала отново, впоследствие тя се събуди в някакво друго приспособление — предположи, че става дума за различен тип схематизатор — увиснала в редица полупрозрачни зелени сфери. Чувстваше се замаяна. Това опиянение постепенно я остави, за да бъде заменено от болка в кръста й, около мястото на нараняването. Болката не спря да се усилва. В един момент непоносимостта й принуди занаятчията да изкрещи. Тогава се появи Лиет и изля в устата й половин чаша сладък сироп. Много скоро Тиан заспа. Когато се събуди, болката бе спаднала до леко дразнене. И освен това младата жена остана с впечатлението, че са изминали дни.
Тиан непрекъснато очакваше появата на Весил, но той не идваше. От дълго време не се бе появявал и започваше да й липсва.
Същия следобед тя бе отведена в друга стая и бе поставена да легне върху извита платформа, чиято повърхност на допир приличаше на кожа. Тя бе сива на цвят (вариращи оттенъци) и съумяваше да бъде едновременно мека и неподатлива. Ръцете на Тиан бяха поставени до лактите в някакви органични тръби, напомнящи ръкавици. Хоботи от сходен материал погълнаха краката й до бедрата. По протежение на гръбнака й бяха прикачени вендузи.
Накрая Рил пристегна тялото й с кожени ремъци и кимна към стоящата наблизо женска. В отговор на някаква нейна манипулация, останала невидяна от Тиан, вендузите започнаха да обхождат гърба й — нагоре и надолу, настрани, в кръг; понякога в едновременно изпълнение на всички процедури.
Тиан проплака от болката, прорязала гръбнака й. Лиет отново й даде от сиропа, този път по-малка доза, от която погледът на занаятчията се замъгли. На моменти тя виждаше движение около себе си, но забавено до нереалност. Времето сякаш спря да тече.
Под продължителните процедури младата жена остана с впечатлението, че костите й започват да се стопяват. Накрая тя бе освободена и отнесена да спи върху диван в същото помещение. Щом се събуди, процедурите бяха подновени.
Сеансите продължиха в течение на седмица, преди старият Хюл да остане доволен. Тиан бе отнесена обратно в схематизатора си. Познатата маска бе поставена на главата й. Започна пресхематизирането на дефектния торгнадр. Жената отново се събуди разплакана. Горната част на приспособлението бе покрита със сълзите й.
Учителят бе повикан. Той подсуши лицето й и остана мълчалив, докато тя се успокои.
— Схематизирането се отразяваше по подобен начин и върху мен.
Тиан повдигна глава.
— Подлагали са и теб?
Той се усмихна:
— В началото, когато още се учеха, опитваха с всички. Смятаха, че с помощта на торгнадрите ще спечелят войната за няколко седмици, източвайки възловите точки всеки път, когато в битката се включат кланкери. И сигурно действително щеше да стане така, ако бяха успели да създадат достатъчно устройства. За наше щастие почти всичките им опити се оказаха неуспешни. От мен не получиха торгнадр, само сълзите на две седмици. Все още помня как се чувствах.